Главоблъсканици и умотворения

Магазинчето на Деси

2008-09-14T21:30:00.004+03:00

Ето, че след дълго протакане, най-накрая жена ми успя да ме хване да и помогна да си направи галерия-магазин в интернет. В магазинчето на Деси вие ще видите изложени уникалните бижута изработени от нея, които можете да притежавате, ако решите.

ДАНС срещу жълтата преса?!

2008-09-07T17:13:00.002+03:00

След спирането на сайта "Опасните новини" благодарение на ДАНС се зачудих, наистина ли бяха толкова опасни тези "опасни новини" и кой аджеба се е уплашил от тях. Тука можете да прочетете и самите новини. Ако в това се състои борбата с престъпноста то направо ми се плаче, още повече като си помисля, че националната сигурност е била заплашена от един сайт. Интересно дали ще ни похвалят от Европа за тази "успешна" акция. По-скоро цялата работа ми прилича на използване на държавни институции за разчистване на лични сметки. Колко от читателите на този сайт щяха да повярват на написаното, ако сайта беше оставен да съществува, определено по-малко отколкото сега. Със своето изявление, че "ДАНС работи по случая от понеделник, 1 септември; преди това от втората половина на август с проблема се е занимавало МВР. Намесата на ДАНС се е наложила заради наличието на елементи на класифицирана информация в част от текстовете, публикувани в сайта. Тепърва ще се установява кои са източниците им", съобщи известната като любима пощенска кутия на спецслужбите Агенция "Фокус" и завърши с неприкрита заплаха на неназован високопоставен ДАНС-аджия:
"ДАНС е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България. Агенцията не е за установяването на цензура, а за това всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство."

Определено след тези изявления, хората все по-вече ще се замислят- абе дали няма някаква истина в тези новини. Определено със своята постъпка ДАНС направиха мечешка услуга на себе си и на засегнатите в публикациите личности. Дали пък това не е стъпка наистина към забрана за анонимноста в интернет, или някаква дълбока многоходова конспирация за разклащане на правителството от страна на опозицията. Ако всичко е толкова просто колкото изглежда на пръв поглед то явно управляващите са в нокаут и действат без да мислят за последствията.
Ето още няколко линка даващи някакви сведения относно цялата афера:

Дават “Опасните” на прокурор

“Опасните новини” се разкриха! Оръжейният търговец Младен Мутафчийски призна за лъжите

Очаквам в най-скоро време ДАНС да се заеме сериозно и с жълтата преса представляваща не помалка заплаха за националната сигурност отколкото сваления вече сайт.

Всъщност новините могат да се намерят и кеширани в търсачката на гугъл като търсите това http://opasnite.net63.net site:opasnite.net63.net Не знам как ще се справят с тази заплаха за националната сигурност ДАНС явно не могат да си свършат добре работата, щом едни новини немогат да спрат, как ще спя спокойно сега?

Залавянето на Васил Левски и въпроса около предателството

2008-08-29T22:47:00.001+03:00

През последните години, се води една кампания за оневиняване на поп Кръстьо като предател на Левски. За съжаление тази кампания се води по-вече емоционално отколкото аргументирано, единственото изключение е книгата на Димитър Панчовски “Последните дни на Васил Левски”, където автора се е постарал да аргументира своята теза че поп Кръстьо е невинен чрез задълбочено изследване и анализ на известните по това време документи. Книгата му е отпечатана през 1990г. от издателство “Профиздат” и до момента е най-сериозното изследване в подкрепа на попа, както и единствената по-силна опора на защитниците му. Тези защитници не излизат от средите на църквата, както очаквах и предполагах, а това което ги свързва е че те са родом от Ловеч и околноста му, което ме навежда на мисълта, че може и да имат някаква роднинска връзка с попа, още повече, че в стремежа си да го оневинят те хвърлят кал върху друго свещенническо лице, поп Лукан и целият му род, тоест може да се каже, че топката отново остава в църквата просто е сменен свещенника. Освен това те, вменяват вина и на други работници от изградената комитетска мрежа, включително и на Любен Каравелов, който по това време е председател на БРЦК, а и се опитват да внушат, че голяма част от вината за залавянето тежи и върху самият Левски. Те обаче не спират до тук, създават и един филм наречен “Черна легенда”, които е излъчен през 2005г. по националната телевизия и по настоящем може да се намери в интернет на сайта за научно - популярни филми www.kolibka.com, филмът освен че е силно тенденциозен но и на подсъзнателно ниво внушава че Левски е хладнокръвен и безмилостен убиец. Те представят убийството на слугата на чорбаджията Денчо Халача, което е извършено при неизбежна самоотбрана, като акт на преследване на слугата от Васил Левски с цел да го убие. По този начин на преднамерена манипулация и преиначаване на фактите, тези хора се доближават до обвиненията, които поп Кръстьо хвърля върху Левски в своята оправдателна дописка до пловдивския вестник “Марица”. По тази причина реших да създам блог които ще има за цел да представи всичките известни документи и спомени за залавянето на Васил Левски, както и да ги анализира, като представя моята гледна точка. Трябва да отбележа, че аз не съм професионален историк, а просто човек, който се интересува силно по въпроса и моята позиция не представлява никого другиго освен мен. Дано този блог да спомогне за създаването на една по-пълна и всестранна картина на разглеждания проблем. Това е просто едно търсене на истината!Новият блог ще се казва “Залавянето на Васил Левски и въпроса около предателството”

Моето пръво интервю за работа!

2008-08-27T22:37:00.004+03:00

Сигурно някой хора ще се зачудят,как така първото? - Ами ей така на, досега не съм бил на интервю за работа, всъщност досега съм сменил три работни места, едното от които преди казармата(тука не броя, когато ходих да помагам на баба ми в ТКЗС-то, и работата ми като строителен работник, която продължи един ден, и опита ми като продавач на картини в градинката до синода в продължение на две седмици). Първата ми работа, като началник склад, намерих съвсем случайно. Просто един познат ми каза че еди къде си търсят човек, отидох на мястото, без предварителна уговорка, оказа се, че наистина търсят човек и собственика реши да пробва дали ставам. Следващата ми работа, след като излязох от казармата я уреди баща ми, така да се каже той ме препоръча, а директора след като видя дипломата ми реши да ме назначи, отново без някакво особенно интервю. Третата ми работа беше уредена от треньора ми, като бях назначен отново без каквото и да е интервю само с препоръката му. И така вече 10-та година работя на едно и също място, при може да се каже добри условия, като се изключи тъпия ми пряк началник, и интригите на някои от колегите. Тази година обаче реших да проверя дали мога да си намеря работа някъде другаде, да проверя дали ще мога да се изтъргувам на още по-висока цена. И така седнах пред компа и пуснах няколоко СВ-та, гледах да са обяви където пише отлично заплащане. От една от фирмите за които кандидатствах (нарочно не споменавам имена) ми се обадиха и ме извикаха на интервю. Уговорихме се, че ще пристигна между два и полвина и три часа следобяд, тъй като завода на фирмата се намира в Мировяне, а аз не бях охдил до там и не знаех колко време ще ми отнеме да стигна, затова си оставих интервал от време да съм спокоен, че не закъснявам. Бях на портала в 3 часа без 8 минути. Охраната се обади,на някой по телефона и след проведения разговор ме помоли да изчакам пред портала, тъй като срещата била за 3 часа и аз забележете съм подранил. След около пет минути чакане на слънцето, охраната не ме покани в стаята си, където имаше климатик - явно му е забранено да пуска външни лица, ме пуснаха да вляза. Един от работниците ме заведе до стаята на секретарката на директора, където забележете имаше места за хората очакващи среща ( чудно защо ме държаха вън на жегата, вместо да ме пуснат от самото начало да изчакам вътре, явно искаха да демонстрират някава криво разбрана точност или работа по-западен маниер, но както и да е) Секретарката беше изкуствено любезна, предложи ми напитки, които аз отказах, и ми обясни, че ще се наложи да изчакам малко тъй-като директора имал друга среща която още не е приключила, тоест придаваха си тежест. Секретарката беше ходила на някакъв семинар по бизнес етикет, и беше сложила на секцията в рамка нещо като грамота от този семинар, виждате ли колко съм учена? Изчаках търпеливо, все пак основната идея ми беше не толкова да си търся работа, колкото да натрупам опит и да добия представа, какво точно представляват интервютата за работа и как протича едно такова интервю. Ето че след около десет минутно чакане, бях приет. Срещу мен седеше производственият директор на фирмата, около 40 годишен, леко пълен с прошарени коси, доволна усмивка и хитър поглед, имам чувството че всички директори си приличат по външни белези, а и по-начин на изразяване. Разговора протече в следната последователност:
1-во се учуди че кандидатствам за работа не по-специалноста ми от висшето ми образование, която Енергетика и Ел.Обзавеждане а като механик, въпреки че те имаха обява и за ел. поддръжка. Обясних му че съм кандидатствал и за другото място но явно не са получили имейла. Спряхме се все пак на длъжноста механик, където имах по-вече опит.
Следващия му въпрос беше, къде аджеба се намира този 366-ти блок в който живея? Останах с впечатлението, че и той жиее в същи квартал и затова се интересува. Попита ме защо искам да си сменя работата, при което му отговорих че и аз като всеки търся някакво развитие, особенно финансово. Той обаче запази в тайна заплатата която предлага, каза че на първото интервю не говори за пари. Попитах го какво означава първо интервю, кога ще бъде второто? Той ми обясни че първото интервю било за да добие представа от кандидата, и след като се срещне с желаещите ще реши с кои да проведе последващо събеседване. Все пак аз му казах индиректно, че ми трябва заплата над 1300 лв. , като със сигурност бих се съгласил да работя на 2000лв. очаквах след споменаването на тези цифри, интервюто да приключи но за моя изненада продължихме с играта на котка и мишка. Попитах го, какво е работното време, този въпрос явно не му хареса(не-мога да си обясня защо, може би не може да си намери хора тъкмо заради това работно време) Той ми отговори че се работи на две смени, - а по-точно, от колко до колко? - попитах го аз упорито. Оказа се че първата смяна започва от 5 и 30 сутринта до два часа следобяд, а втората от 2 часа до 10 и 30. Нямат организиран транспорт от фирмата, учудващо за такава престижна фирма, освен ако заплатите не са толкова големи, че за работниците да не представлява проблем да ходят с колите си на работа, но аз нямам книжка така че за мен това е проблем, е разбира се не непреодолим. Това което не ми хареса още е че изпитателния срок е 6 месеца, през които получаваш по-ниска заплата. Това което ми направи добро впечатление, е че те осигуряват върху реалната работна заплата, и имаш строго определени задължения. След още няколко въпроса около нивото на владеене на английски език и същноста на работата ми в момента, интервюто приключи. Сега очаквам да ми се обадят за вторият етап на събеседване, или за да ми кажат че отпадам от техните бъдещи творчески планове, поне така обеща директора. Ще поживеем ще видим!

Уде е дошъл тутунет?

2008-08-20T22:57:00.005+03:00

Енно вряме хората били млого гряшни и три години госпокь ня пускал дъж. Кратило се сичко за яденьня. Уплашили се хората, молили се, кланели, покайвали се и госпокь се смилил. Повикал св.Илия и го пратил да пусне дъж на земята. Впрегнал свети Илия конето в каруцата и препуснал по небото. Дорде стигне до земята, мръкнало и конето се уморили. Спрял светецът в един хан да пренъщова.ханжията бил Мохамед, труцки пророк и светия. Пили си кафето, похоратовали си и от дума на дума се скарали чия вяра е по-хубава.Свети Илия казва, че християнската вяра е по-хубава. Мохамед казва, че труцката вяра е по-права и по-хубава. Ядосал се свети Илия, рипнал пред къщата, впрегнал конето в каруцата и препуснал по небото над земьята.Загърмял, затрещял. Потърсила се цялата земя. В тва вряме труцкет султан си седял, дрямал на престолът. Като святнало и тряснало той се уплашил. Паннал от престолът и да прощавате се посрал. На лайното му поникнало енно цвете. Събрале се везирьято и турили цветето в енно гърне да расте. Гърнето с цветето занели в меджилисът и турили войници да го пазят. Един день хми дошли госке от Америка.Видели американците цветето и зели да разпотват како е тва цвете и отде са го зели. Разбрали турците, че нема отнимало от толкова млого питаньня и разпитваньня, и рекли да харисат цветето на госкето. Тръгнали си американците и занели цветето в тяхната Америка.Там се прочуло навсякъде, че са донели от Турция енно млого миризливо цвете. Сичките зели да го мерисат, да го дъфчат и да го пушат, защото не знаели откъде е дошло.

Приказката е разказана от Кера Панайотова Маджарова от София, родена 1896г. в с.Бръшлян, Бургаско, починала 1990г., образование 4 клас.Публикувана е от Панайот Маджаров в книгата му " Животът на източнотракийски българи в техните песни и разкази" Мислех си докато я четях, колко добре са уловили природата на американците нашите предци.Ха - ха

Тайната на върха Бузлуджа!

2008-08-15T21:49:00.006+03:00

"Бузлуджа е прочута със своите варовити и мраморни камъци. Името Бузлуджа(Леденица) може да произхожда от находящата се на върха дупка, от която вадят лед посред лято. тя се нарича още и Пропаст от габровци.Съществува предание, че като се спуснело плява в тая дупка, излязвала на Кайнарджа, под Казанлък."
Откъсът е от книгата на Захари Стоянов "Четите в България" Бях чул от някъде, че под паметника има тунели, но не се замислях много, това свидетелство обаче е от края на 19 век, така че можем да му се доверим. Ето още едно място за проучване, интересно дали някой я е виждал тази дупка, сигурно все още може да се стигне до нея, следващия път като посетя върха ще се опитам да я открия.

Книжка за левче!!!

2008-08-12T23:14:00.003+03:00

Днес имах работа на центъра и разбира се огледах сергиите с книги за два-три лева, но този път, както и повечето пъти нямаше нищо заслужаващо внимание и пари. Тъкмо си мислех, че този път ще се прибера без да си купя книга, което се случва сравнително рядко, въпреки че не давам повече от 5 лева за книга, когато влязох в една малка книжарничка "Иван Евстатиев Гешов". Там първо на погледа ми се изпречи книгата на Панайот Маджаров "Животът на източнотракийски българи в техните песни и разкази." Тъй като от известно време изследвам рода си, а част от моите предци са от Източна тракия, а и цената на книгата - 5 лева беше решаваща, а и заглавието ме заинтригува, аз разбира се си я купих. Реших все пак да попитам, дали случайно нямат още някоя книга за Тракия, без да очаквам положителен отговор. За мое учудване, продавачката извади една дебела с твърди корици книга с автор Илия Тодев и заглавие " Българското национално движение в Тракия 1800 - 1878". Просто от учтивост запитах за цената и останах направо шашнат когато разбрах, че струва само едно левче! А ето какво пише в анонса на книгата"Настоящия труд е пълна история на Тракия през Възраждането" и това само за левче и то от книжарница.

Войната Грузия-Русия, медийни манипулации.

2008-08-11T22:29:00.003+03:00

Днес все повече хората са зависими от това което им поднасят медиите , за съжаление обаче все по-малко са независимите медии, които могат да си позволят да не служат на ничии интереси освен на истината. Журналистиката е станала инструмент използван за манипулиране на общественото мнение. Дори и ужасите на войната, се използват с политически цели, безскруполно и целенасочено. Забележете долните снимки които би трябвало да показват жертвите сред цивилното население на града Гори в Грузия след руските бомбандировки:

На първата снимка виждате ранено момче носено от грузински войници. Забележете че момчето е държано за здравия крак, а ранения е оставен да виси, но той не виси а момчето го е сгънало в учудващо правилна поза, и то без гримаса на болка.

На тази снимка е показано изнасянето на труп, този труп обаче учудващо здраво се държи за ръката на санитарката.
Нека всеки сам си направи изводите повече можете да видите тук

Да живеем или не в София - през погледа на средностатистическия българин.

2008-08-08T23:15:00.004+03:00

След като хазяина реши да вдигне наема, се замислих кои са причините да живея в София. Затрудних се и затова се обадих на един приятел та заедно да поразсъждаваме върху темата. Ето десет причини които след дълго потене изсмукахме от пръстите.

Десет причини да живеем в София:

1. София предлага повече възможности за работа и бизнес.
2. По-голяма комуникативност и достъп до информация.
3. По-голяма отдалеченост от селянизмите.
4. Възможност за контакти с влиятелни личности.
5. По-малка шуро-баджанащина.
6. Относително по-добро здравеопазване.
7. Наличие на пряк транспорт до цяла България и останлия свят.
8. По-голям избор на стоки и услуги.
9. Придобиване на по-всестранен житейски опит.
10. Анонимноста на големия град в комбинация с по-голямата освободеност на нравите.

Разбира се, се замислихме и върху причините да не живеем в София.
Десет причини да не живеем в София:

1. Пренаселеност.
2. Боклуци навсякъде.
3. Улична престъпност.
4. Високи разходи за живот.
5. Улични задръствания.
6. По-голяма загуба на време.
7. Изключително замърсен въздух.
8. Липса на достъп до натурални земеделски продукти, отгледани по методите на класическата селекция.
9. По-голям стрес и психическо напрежение.
10. Високи цени на жилищата и наемите.

Неможахме да се спрем, изникваха още и още причини да не живеем в София:

11. Много душевно неуравновесени и умствено изостанали по улиците.
12. Много бездомни кучета.
13. Ужасен обществен градски транспорт.
14. Големи разстояния.
15. Много секти.
16. Много измамници.
17. По-голяма отчужденост между хората.
18. Зараждането на гета.
19. Лоша инфрастуктура.
20. Липса на нормални условия за отглеждане на деца.

Десет причини да живеем в малкия град:

1. Спокойствието.
2. По- голяма чистота.
3. По-голяма възможност да почиваш извън града през почивните дни.
4. Възможност за изграждане на собствено земеделско стопанство.
5. По-ниски цени на жилищата и наемите.
6. По-лесни контакти между приятелите.
7. По-малки разстояния.
8. Независимост от градския транпорт.
9. По-спокойно отглеждане на децата.
10 По-малка улична престъпност.

Честването на 140 години от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

2008-08-04T23:00:00.000+03:00

На 18 и 19 юли в гр.Казанлък беше отбелязана 140 годишнината от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 18 юли беше открит паметник на двама от четниците обесени в Казанлък, а именно Стефан Орешков и Христо Янъков. За съжаление нямаше много присъстващи, освен официалните лица много малко бяха тези които знаеха за това събитие. Откриването на този паметник става след 10 годишно забавяне, но в крайна сметка важното е че беше осъществено.

На 19 юли на връх Бузлуджа на паметника на лобното място на героите беше отслужена панихида. Имаше организиран концерт, а също се раздаваше и курбан. Въпреки че имаше организирано извозване с безплатни автобуси от няколко града, Казанлък, Габрово, Стара Загора и Сливен, на честванията дойдоха малко хора и то повечето пенсионери.

Лобното място(на снимката долу) на войводата Хаджи Димитър беше забравено, малко хора знаеха, да не кажа никой, че то се намира само на десетина метра от главния паметник.

Човекът на снимката долу е Ради Милев - маратонец, по случай честванията той беше дошъл пробягвайки разстоянието от Казанлък до паметника в подножието на върха.

След панихидата и официалната част всички се пренесоха на поляната, където се състоя концерта, въпреки малобройноста на присъстващите, имаше настроение и се извиха няколко хора.

Все пак лобното място на войводата не остана непочетено!

Жалко, че на празника на социалистите се събира много повече народ, отколкото на тези чествания. Явно все още неможем да оценим заслугата на тези герои. Надявам се да дойде ден когато съотношението на присъстващите ще е в полза на паметта на героите.

Паметникът на Бузлуджа

2008-08-01T22:32:00.012+03:00

Утре се провежда традиционния събор на социалистите на връх Бузлуджа, ще има безплатно хаус парти на открито със световно известни диджеи и се очаква близо 15 хиляди да бъдат посетителите на тази проява. Аз се качих на Бузлуджа по съвсем друг повод, но като видях паметника и разбрах, че имам възможност да го погледна по-отблизо, както отвън така и отвътре не се поколебах нито за секунда и реших да се възползвам от случая.

Паметника е огромен, истинско постижение на архитектурата и строителството за времето си а и сега. За съжаление, както ще се убедите от снимките по долу, той е оставен да се руши и ограбва. Домът-паметник на Бузлуджа е изграден със средства от републиканския бюджет и волни пожертвования, в градежа му са участвували някогашните строителни войски, ръководител на грандиозния обект е бил командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев,

Ген. Делчев на Историческата поляна на връх Бузлуджа, 2005 г.

автор на архитектурния проект е арх. Георги Стоилов.

В оформлението са участвали най-известните художници и скулптури по това време. Моите родители ми разказаха, че всеки месец са им удържали по 50 стотинки за изграждането му. Знае се, че при строежа му са използвани и затворници, имало е и доста човешки жертви. Строителите са изнасяли матерялите за строежа на гръб по пътеките, тогава все още не е имало път до там.

Изграждането на паметника е струвало на държавата 14 186 000 лв. тогавашни пари. Това е колосална за времето си сума, както и сега. През 1991г. паметника е одържавен и в момента формален собственик е министерство на финансите. За съжаление грижи за опазването му не са направени, нито пък се правят и в момента. Всеки които иска и има смелоста може да влезе вътре на свой собствен риск, въпреки металните решетки които са поставени.

Разрушаването на паметника е както отвън така и отвътре, надявам се, че този път политическите страсти няма да надделеят и този шедьовър на тоталитарното комунистическо изкуство ще бъде съхранен и поне отчасти реставриран. Аз не съм комунист или пък социалист, но въпреки това се надявам че съдбата на паметника няма да е същата като на мавзолея на Георги Димитров., на мястото на който сега има демократичен паркинг.

Можеби на някой ще се стори пресилено но бих сравнил разрушаването му с мисълта за разрушаване на египетските пирамиди - нали и те са изградени от един не демократичен робски режим.Въпреки и заради това те са станали обект на огромен туристически интерес, смятам, че подобно нещо трябва и може да се случи и с този паметник. Несъмнено за това ще са необходими много средства, но ако бъде направено те ще се възвърнат многократно при добра реклама.

Ясно ми е, че този паметник навява и ще навява на част от хората неприятни спомени и че близоста на времето, което символизира затрудняват обективната оценка за стойноста му. Но пак ще кажа, голяма част от монументалните здания са изградени именно от деспотични режими използвали робски труд, но въпреки това никой не оспорва художествената и историческата им стойност - например Тадж Махал.

Нелепа и отвратителна е гледката на съсипването на този символ изграден с толкова жертви, петолъчката, която аз помня като дете как светеше нощем, е обстрелвана с огнестрелно оръжие от въоръжени банди, тъй като се вярва, че е била направена от рубини.

Отвътре положението е още по ужасно, мародери от околноста безнаказано са изкъртили мрамора, изнесен и послужил вероятно за украсяването на собствените им жилища. Мазилката също е изцяло унищожена. Аз никога не съм влизал в паметника докато е работил но си личи че е бил отвътре изцяло червен.

Огромната централна зала също ме порази с вида си, представих си великолепието и, когато все още е била недокосната от алчната и озлобена човешка ръка. И сега въпреки окаяното си състояние си личат все още част от мозайките. Старателно са изтрити портретите на Тодор Живков и Людмила Живкова, но в останките се разпознават образите, от едната страна на Маркс, Енгелс и Ленин а срещу тях на Димитър Благоев и Георги Димитров.

Огромната заседателна зала е обградена с огромна панорамна тераса от която се разкрива изключителна гледка към цяла България. Терасата също е била украсена със мозайки изобразяващи различни сцени.

Сега всичко това продължава да се руши, въпреки че на власт е точно партията която е съградила този монумент и въпреки че на това място, както и тази година, се събират хиляди нейни симпатизанти. Ето и част от статия във вестник "Стандарт" от 16 ноември 2001г. , описваща пораженията нанесени на паметника:
"Хиляди парчета изящен мрамор, който е застилал пода и покривал стените, е разбит и се търкаля навсякъде. Навсякъде се търкалят парчета мокет, стъкла. Част от мозайката, чиято обща площ е била 500 кв. м, а авторите й са големите художници Величко Минеков, Валентин Старчев, Йоан Левиев, Христо Стефанов, Димитър Киров, вече е изкъртена. Няма следа от 6-те бронзови фигури. Стотиците километри жица от електрическата инсталация вече отдавна са преминали от една форма в друга. Ток няма. 14 са били огромните стъклени витрини, оформяли външния кръг на чинията. Те са откривали неповторима гледка километри в далечината. От тях вече не е останало нищо цяло. Причината за атаката не е стъклото, а алуминиевата дограма, в която то е поставено. Малко трудно е да се намери сега върху 2250 кв. м застроена площ на паметника поне един грам от някакъв по-ценен метал. А хора, които наблюдавали строителството отблизо, твърдят, че покривът е бил обшит с 30 тона мед. Най-апетитна, но и най-недостъпна се оказала рубинената звезда. Тя започва от 52-рия метър на 70-метровия пилон и е висока 15 метра. Правена е в тогавашния СССР. Пристигнали са 60 каси изкуствен рубин с тегло 8,794 кг. Те са стрували тогава 591,890 лева. Поради разположението си рубините са доста трудно достъпни. Почитателите се опитали да ги свалят, като ги стреляли отдолу с автомат "Калашников". Но парчетата, които падали, предизвикали пълно разочарование. Те се оказали почти обикновено, само че цветно стъкло."

Един приятел ми изпрати снимки как е изглеждал паметника преди, те не са с много добро качество но всепак дават някаква представа:

Трябва ли да се положат усилия за запазването на този паметник? Според мен да. А според вас?

До там и обратно - Пътуване към Казанлък.Част 1-ва

2008-07-21T23:53:00.005+03:00

Ето че настъпи моментът, който толкова дълго чаках - отпуската, качихме се на сутрешния влак за Казанлък и тутуф тутаф отпрашихме от прашната лудница София. Влака беше с нови купета, които приличат на старите пътнически купета, почти се чувствахме като в автобус. Мислех си, че пътуването ще премине скучно и еднообразно, все пак това не са старите купета, където щеш ни щеш все ще завържеш някакъв разговор със спътниците си, да ама не, ето че на съседните седалки седна един мургав добре облечен и с две големи чанти младеж. Този ми ти младеж започна да се опитва да завърже някакъв разговор, аз обаче се опитах с едносрични отговори да му покажа, че не искам да завързвам разговор, особенно пък с него. Той обаче беше особенно настоятелен и след като не успя да пробие моята защита проби тази на жена ми, като обърна въпросите си около малкият ни син. Жена ми като всяка жена обича да говори за детето си, особенно на чужди хора. Докато бях в тоалетната той съвсем беше спечелил жена ми, като подари играчка на сина ни. Разбрах, че нямам избор и се включих в разговора; разбрах че работил в Италия и сега се прибира при семейството си има две деца и се казва Веско. На една от гарите се качи една чудата бабичка мъкнеща, ако щете вярвайте десет десетолитрови туби с минерална вода от Хисаря - както разбрахме по-късно. Както и да е, бабичката успя да качи тези туби с помощта на двама младежи, настани се до мургавия младеж и започна да си намества тубите под седалките с явната цел да ги прикрие. Притесняваше се дали ще и разрешат да ги превози, в интерес на истината в началото си помислих, че тубите са с ракия и след като я попитах тя обидено отвърна, че това е минерална вода. Опита се да ни накара да кажем, че част от тубите са наши, да не би да я накарат да плати билет за тях. Това разбира се нямаше как да стане, контрольорите знаеха че ние не носим туби, след като този план отпадна тя седна примирена да чака участа си, оказа се че се е притеснявала напразно, никой нищо не и каза. Мургавия младеж не беше особенно очарован от натрапването и, тоест намираше се в същата ситуация в която аз бях в началото на пътуването. Най накрая се оказахме всички въвлечени в разговор на политическо-етническа тема, оказа се, както предполагах че младежа е циганин, а бабичката пък живееше в село пълно с турци. Няма да изпадам в подробности относно разговора, само ще отбележа, че циганина много държеше да използваме термина ром. Обясни ни, че наименованието циганин било измислено от нас българите докато ром си било чисто тяхно си наименование. Освен това си позволи да каже че нямали чисти българи, нали сме били под 500 годишно турско робство, и че бой и ебане не се връщали. Докачен аз индиректно го запитах от кое циганско племе е понеже знам че се делят на лингури, мангали, калайджии, мечкадари и т.н. Както и да е беше интересно пътуване. Пристигнахме в Казанлък и понеже живея близо до циганската-ромска махала видях там следното:

Някаква американска християнска секта даваше угощение на циганите, според слуховете бяха им заклали между 12 - 20 овце за курбан.

На блок "Кармен"- блока няма номер и наистина така се нарича и така се води, бяха закачени най-различни плакати гласящи:
Исус Христос е Господ !!!
Бог ю чудеса
Нов Живот
Свобода във Христос
Река
Милост
Мир
Любов
Милоста му трае до века
Даром сте Приели, Даром Давайте и др.

Толкова за циганите - ромите.

В какво се състои болестта на нашия народ

2008-07-10T22:43:00.003+03:00

“Да работиме, да работиме, тряба да работиме!” - се чуват гласове от сичките краища на нашето отечество, а народът ни, който и досега още не е можал да разбере разликата между думите работя и робувам, озърта се около себе си и пита: „какво да работя, как да работя и защо да работя? В продължение на цели пет столетия аз съм заприличал на скот от работа, а вие се още ми пеете старата песен, се още ме карате да робувам и се още ме подканяте като вол. Кажете ми какво да работя и аз ще да послушам вашите искрени гласове; само, знаете ли, аз искам такава работа, която да облекчи моите страдания, която да възнагради моят труд и която да ме извади из това гнуснаво робско състояние.” Целия текст тук

Христо Ботев

Колко актуално звучат тези думи на Ботев и днес. За съжаление публицистиката на Ботев не се изучава в българските училища, иначе щеше да има много повече свободомислещи хора. Днес народа ни, все повече затъва в блатото на новото робство, поднесено с много ароматни подправки от силните на деня. Кредитното робство в което сами доброволно се предаваме допринася да бъдем зависими от работата, която работим в момента, все пак един работник затънал в дългове е много по-послушен отколкото един относително финансово стабилен подчинен. Ние продаваме бъдещето си и още по-страшно - бъдещето на децата си, ползвай сега а плащай после. Реклами от рода вземи кредит веднага и не е нужно да го връщаш можеш само да си плащаш лихвите, но не ти казват че главницата си остава. Доста често те прилъгват с 0% лихва, добре от какво печелят ако това е вярно, нима банките са станали благотворителни дружества. Няма такова нещо като 0% лихва това е сиренцето в капана за мишки, ако мога да използвам известният израз. Още по нелепо и абсурдно е отпускането на заеми срещу недоказани доходи, което набира все повече популярност. Това е явна подигравка със законите в държавата, как може да има недоказани доходи това офицялно показва че има скрита сива икономика и заемите се обезпечават с парите от тази сива икономика и държавата не взима мерки. Това означава само едно, всичко се прави под покрова и с благословията на управляващите. Наскоро в едно предаване господин 10% - Александър Божков каза че тези които не могат да си плащат заемите са тъпи и че трябва да работят повече, ако трябва на две или три места. Истинска наглост.

Словоизлияния

2008-07-07T17:53:00.008+03:00

Работата

С работа ще се издигаш
тъй си мислиш, кат навлизаш
тука ще да прогресираш,
млад си още не разбираш.

С работа забогатяваш,
вярваш, яко сили влагаш,
но полека осъзнаваш,
че все беден си оставаш.

В работата затъпяваш,
мисъл никаква не влагаш,
все едно и също правиш
на робот заприличаваш.

С работата обедняваш,
уж работиш - пари нямаш,
изход търсиш, кредит взимаш,
неусетно май загиваш.

Работата те убива,
бавна, монотонна, сива
мисли нямаш, поглед празен,
жив си още - на труп мязаш.

Народ

Прост народ във сложно време
случило се да живее.
Демокрация му дали
и до шушка го обрали.
Казали му да гласува,
той неще и само псува.
Търпи, мълчи и нехае,
днес до утре да изтрае.
Здраво бачка, кредит взима
и във дългове загива.
В църква ходи, свещи пали
ала никой го не жали.
Политици, депутати
направиха си палати,
а пък нему обясняват,
че пари за нищо нямат.
Той не вярва, но си трае,
как да ги свали незнае.
Силата си непознава,
вяра в мишците си няма.

?!!? . . . значи съществувам.

2008-07-05T23:24:00.004+03:00

Днес попаднах на една статия която ме накара да се замисля: Нужно е организирано движение срещу безумието Интернет
Установявам че първото нещо, което правя като се прибера в къщи е да пусна компютъра и да видя кой е посещавал блоговете ми, дали вобще имам посещения, ако няма се ядосвам, вобще ужасно безумие от моя страна. Наистина явно прекарвам голямо време в интернет и все по-малко внимание обръщам на семейството си, така да се каже градя имидж в нета а губя вкъщи. Но въпросът беше кое определя съществуването ни, трябва ли задължително и други хора да знаят че съществувам и какво мисля. Наистина ли:
Блогвам значи съществувам.
Имам мобилен телефон значи съществувам.
Издигам се в работата значи съществувам.
Честно казано съм объркан, не съм готов да се откажа от нета, но явно трябва да намаля престоя си в него, все пак все още живеем в реален свят. В крайна сметка мисля че:
Имам семейство значи съществувам
Имам дете значи съществувам
Грижа се за него значи съществувам

Герой

2008-06-25T17:10:00.019+03:00

Реших аз в песен да възпея
на днешното време героя.
Герои са нужни, но кой да е тоя?
Дали Царя, тоз постник набожен,
народа дето излъга? Имоти неискал
държавата взе си и още неще да си тръгва.
А може би Костов - гигант в мисълта е
все мисли как да открадне,
фондации прави, очите замазва
със думи тъй силни - но празни.
Я вижте Догана във полет се рее,
наглежда той своите фирми,
лети и оглежда не просто с наслада
а да не би там някой да кривне.
Е може Станишев, с усмивката блага
що всичко пред вас обещава
и тъй леко, бавно на глас обяснява,
как никой не крадне, инфлация няма,
как рай е нашта държава.
Дали пък Първанов, що с горда осанка
разбойници с орден дарява
и с гласовете на турци, мангали
твойта страна управлява.
Или новия СДС лидер
къде демократ го раздава
република чиста и свята ще прави
а почетен консул е станал
на тоталитарна държава.
Бат Бойко забравих, не човек а желязо
анаболи не взима отдавна.
Днес власта е захапал, жена му пък банка
все някак да се изхранват.
Седя и се мая, кой да е тоя,
на новото време Героя?

2008-06-21T23:30:00.008+03:00

Изблици

2008-06-19T22:55:00.002+03:00

Обесването

Черен гарван грозно грачи
Труп се люшка на въжето
Майка нейде горко стене
и оплаква свойто чедо

Там виси със страшна сила
но напразно се не бори
Свободата ще я бъда
В гроб глава не ще да сложи

Вятър вее, кръв изстива
Буря страшна се задава
В механата дядо пее
жална песен на сина си

Пей ти дядо, плачи майко
Спомен нека да остане
За герой един чутовен
що обезсмърти рода си

Скъпа жертва, силна болка
гърч премина през полето
Той изгуби, ний печелим
Тъй умря и тъй възкресе

Бунтовник

Що да кажа, как да пея?
Глас във мене се сподавя
Сърце бие, кръв ще леем.
Кой ще падне пръв, незная!

Поглед вдигам, слух напрягам
Май въстава вече робът?
Сърце тупти, кръв ще леем
Смърта никого не чака!

Тръба свири, глас зове ни
този повик ме влудява
Сърце тръпне, кръв ще леем
Де ще му излезе края?

Юмрук свивам, ножът вадя
Гняв ме целият обзема
Сърце скача, глава пада
кръв се лее, бой последен

Облак тъмен, дъжд пороен
кръвта бавно се отмива
Слънце грее, сърце пее
Свободата ето иде!

Работодател

Днешният работодател
той е строг но справедлив
гледа да пести парата
да не я прахосваш ти

И заплатата ти дава
малка е но от сърце
ако искаш по-голяма
рев до бога ще реве

Е осигуровки плаща
не реални, но все пак
ако нещо се оплачеш
жив ще да те одере

На правителство разчиташ
Ред да тури в този хаос
Но те заедно със шефа
пият, плюскат и крадат

Тук поуката е тази
трай си ти и си мълчи
Гледай пълно дай шкембето
и вобще не му мисли

На един дъх !

2008-06-18T20:05:00.005+03:00

Ето какво роди главата ми днес, докато си почивах на работа. Чудно време да ти дойде музата.

Днес

Бели листи
Черни мисли
Взор не види
Кръв бушува
Глупоста навред върлува!

Сили нямам
Вяра бяга
Уста псува
Ум робува
Глупоста навред върлува!

Сърце скача
Очи плачат
Пръсти във юмрук се свиват
А ръката си кротува
Глупоста навред върлува!

Уши глъхнат
Крака влачат
Тежко, тялото пропада
Мисълта във мен тършува
Глупоста навред върлува!

Сън сънувам
Глас дочувам
Мъгла пада
Снагата се повдигнува
Глупоста навред върлува!

Сълзи падат
Нокти драскат
Дланите се изпотяват
Кален гроб се образува
Глупоста навред върлува!

Патриоти и Патриоти!

2008-06-14T14:55:00.008+03:00

Патриот - Христо Ботев

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

Пренаписването на историята продължава.

2008-06-10T23:45:00.003+03:00

На 05.06.2008 г. в град Ботевград бе поставена паметна плоча на поп Кръстьо. Инициатор за поставянето на паметната плоча е софийската фондация „Граждани срещу насилието”. „ Най-напред открихме паметна плоча на поп Кръстьо в Ловеч, втората е в Ботевград, а предстои да открием и третата във Враца” – съобщи председателят на неправителствената организация Васил Колев.
Ето как се пренаписва историята. Поп Кръстьо е доказан сътрудник на турската полиция по времето когато е заловен Апостола. Има данни които навеждат на мисълта, че той е предоставил на турската полиция фотографията по която са издирвали Апостола. Със задачата да оправдаят поп Кръстьо са се заели освен горепосочената фондация и така нареченото културно общество "Поп Кръстьо". Техните усилия са напразни нека всеки да прочете телеграмата, която уличава поп Кръстьо като доносчик. Това е официален документ от разследването на обира на хазната при Арабаконак. този документ няма как да бъде преиначен, колкото и да им се иска на някой хора.

В проучване на мозъка ми.

2008-06-08T20:57:00.009+03:00

Наскоро се наложи да ми правят ЯМР(ядрено магнитен резонанс), накрая на изследването ми дадоха диск, на него бяха качени всички снимки които бяха направени и аз с огромен интерес си ги разглеждам вкъщи на компа, все пак не всеки ден можеш да видиш тази част от тебе която според науката взема решения относно живота ти. Чудя се дали има душа и дали тя се крие вътре в това чудо? ако се вгледате внимателно на първата снимка, може да видите образ които поразително прилича на човешки, все едно е поседнал пред някаква футуристична сграда. Какви тайни крие мозъка? Дали някога ще разберем?

Чудна гледка !!

2008-06-04T22:38:00.003+03:00

Въпреки, че колите в София се увеличават с всеки изминал ден и все повече заемат исконното място на пешеходците, тротоара, все още са обичайни гледките на запуснати автомобили заемащи така необходимите парко места. Явно че общините са безсилни да решат този проблем, а собствениците на такива автомобили са безразлични към проблемите на другите живущи около тях, или пък са просто тъпи озлобени средностатистически граждани. следващите снимки са очебийно доказателство до къде може да се стигне, както виждаме щом общината не може да си вземе своето, то природата е всесилна и бавно но сигурно си възвръща позициите.Иде ми да възкликна "До всяка трошка - овошка"

Откога ли не е мърдало това трабантче от мястото си?!

2-ри юни ден на Ботев и ден за Възпоминание на падналите за Свободата на България.

2008-06-02T23:47:00.007+03:00

Какво е втори юни? Според някой това е празник, какъв празник е това? Не това не е празник това е ден за Възпоминание на падналите за Свободата на България. Друг е въпроса, че на нас българите дай ни празници и затова гледаме да превънем всеки ден в празник, това е все едно да отидеш на помен и да честитиш празника на опечалените. Но стига толкова, всеки може да чества деня така както го чувства, ако го чувства вобще. Тежко ни ако всички дни в които си спомняме за гибелта на нашите безсмъртни Българи се превърнат в празници. Нека да сведем глави пред хората отдали живота си, за да можем ние да живеем в Свободна България.

Христо Ботев

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Христа

17 мая 1876

„Радецки“

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния 1875г.

Моята молитва

„Благословен Бог наш…“

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже —
мен в сърцето и в душата…

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода —
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…

Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо?

2008-06-02T22:54:00.000+03:00

Доста неща се случват в нашата държава, но някои са просто плод на популизма на българските политици, "Ако искат да станат български граждани, чужденците да се отказват от досегашното си гражданство и да се заклеват във вярност към Христо Ботев или Васил Левски. Такива идеи изложи във вторник министърът на правосъдието Миглена Тачева (НДСВ) по време на кръгла маса за политиката към българите в чужбина." Това е предложение от 13 май. Интересно ми е доколко тази министърка е запозната с идеите на Левски и Ботев, предполагам че тя просто е чувала техните имена и най-много да знае "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя губя само мене си" и

"Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!"

Като цяло на мен тази идея ми допада напълно и я подкрепям както се казва с две ръце, но колко хора могат да кажат, че познават идеите на Левски и Ботев. Аз силно се съмнявам че нашите политици ще застанат зад тях, още повече че щом някой ще се кълне в тяхното име това би трябвало да означава, че техните идеи са основополагащи за нашата държава, така да се каже те са стълбовете върху които се гради нейното бъдеще. Ето ви няколко примера:

Първо от Левски
"Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме."

"Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?"

" Ония които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като бъде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото за де да тръгнат."

"Ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме един други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение"

" Щял да дойде някой си по по някакво вишегласие, право или криво да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо."

" Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа."

" Казахме ви по-горе, какво чорбаджиите спират животът на всичкият народ; забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите!"

"В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкият народ?Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред бога, близо е времето."

" Ето! Ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре - не! И милиони да давате."

"За отечеството работим, байо! кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!"

"Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре!Аз ще докажа , че до днес каквото съм работил, нямам погрешки в нищо."

"Скоро, скоро е денят за общонародно въстание и на сборното място всеки ще се вика да даде работата си според силите на всеки един, както му е казано да върши. У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилията му ще бъде изгонена из Българско."

"А ще каже някой си: Ами ако умра? То ние му казваме, че неговото име навеки остава живо, а заслугата му ще се предава на деца, унуки и пр. Следователно да се спечели този свети дар и от бога венец трябва по-напред да жертва всичко, па и себе си! Това е данъкът, дето ви се писа - когото колкото по-скоро да гледате да го приготвите и то точно според състоянието си; защото ако се усети отпосле, че някой утаи или отрече помощта си, ще дойде времето, което е веч близо, и ще се обезчести от целият български народ; ако сега се отървете от нашият нож, който после малко ще захване да изпълнява длъжностите си срещу опачните (мними родолюбци, които обещават за когато чак видят!) и предлагат всякакви извинения, като че уж му било препятствувало не знам какво си и не прилягало да му вземе участие; пари не дава да не би уж узнало турското правителство или пък готови пари нямал; и тъй нататък. На такивато за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милият ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранинът, то за него няма страх, няма и извиненията никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореречената ни слава от българскит народ и венец от бога. Инак от това той не е българин, не е християнин, не е и човек! Следователно нему смърт, смърт и смърт!"

" Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение."

"Водителите на тая работа трябва да са упознали до тънко човеците, като кой е К – в, Ц – в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри , а в какво не! Где стоят техните слабости, щото да им се не дава да паднат в тях и да се не увреждат! Да се осъждат единият и другият, без да се повредят в работата, и пр. На такива хора дай работа , които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е, още и по времето да нарежда и работите. Длъжност ми е да кажа, защото можа да умра. Гледайте."

"Който не е чист, убивам го; на неразбраният не давам му, което видя, че не е за него; изпитвам човекът в работа и така го пущам за по – нататък. По – право да кажа , ако вий мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажите, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да ви докажа фактично не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два дена с мене в работа."

"Байовци, пак да повторя: в тая работа добре трябва да си отваряте очите. И работа трябва, работа! Не да се слуша всекиму, защото има хиляди работи да се вършат, а не можат по таквиз неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излазя друго, а пред които е говорено, става лъжа. И така хората им се иска да не вярват вече на друго. Где какво е говорено, не мога ви писа, защото книгите са с пари."

"Всичко е истинно, което се изрече, за нас няма шега, защото всичко речено наистина изменява се на шега. В народната работа няма шега, пазете се ви казвам. . ., защото и мойте шеги да ги вземате за работа."

"Както казах по – горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61 – во да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, че си неверен, то децата ти ще видят, ще помислят и за тебе. Следователно и по волята народна ето и уставът, по когото, като върви секи народен, няма за какво да се пишат глупости, които го докарват да пристъпи за смърт. Ето че ти не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по – голямо и да убие народа."

"Ето работата дотук, която съм я довел сами дотук и сами искам да дам сметка за доходите и разходите, и сами показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне и парица и да не смее да се лъже!"

Наказателен закон

§ 1. Ако някой, бил Войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт.

§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „Демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна ( в смисъл конституционна монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§ 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§ 6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.

§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

А ето и от Ботев "Вопросите решени, целта обазначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носим с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса!"

"Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова се и покаях. В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата!"

"Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите;"

"Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език."

"Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „Гледайте, очи, ненагледайте се!“

"А ти… О! Ти си българин и патриотин! Запей песента „Гъби, мои гъби“, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: „Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! — Ето петлите! Джав, джав! — Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина.“

"Ние живееме в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълниме дългът си към своето Отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се одели от плещите си в името на совобадата и за благото на цялото човечество."

"Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си. — Когато е така, то какво тряба да се прави? — Преди сичко ние тряба да влеземе в самуиловска борба с новата Византия, пък тогава вече да заемеме от Европа това, щото ни е потребно, щото ни не достига й щото е признато за полезно на човекът. В противен случай с нашият живот е неприменимо нищо човеческо и ние твърде лесно можеме да загинеме."

"Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!“

"На другият ден българското „аз“ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, отколкото заплатили, и че останали твърде доволни от „разпалените“ тостове на патриотическото вино. Иди после това при изтрезнелият патриотин, който вчера е бил готов да се бори с Голиата и да даде даже и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да изпълни барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си луд или че не си още изтрезнял. Видите ли кои сме ние?"

"Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди — дору още се радва, кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такава дума на нашите, например (ний се с примери ще говорим) литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта."

"Мас има, свиня не е; ум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то?
— Чорбаджия."

"В затворената печатница на букурещките български мандарини, която носи название: „Небесно отечество“ — турила се е под печат книгата: „Верую“ на пияниците и „10-тях заповеди“ на кръчмаря. Тая книга ще се изпечата с черно неготинско вино, което пият повечето от владиците. Ний препоръчваме тая книга на еснафът на св. Архангела; защото виното е родило велики човеци, а ти, български народе, за да станеш велик, трябва по-напред да бъдеш горчив пияница. А пиянството има три градуса: 1) когато вървиш, да залиташ от дувар на дувар; 2) двама да те държат под мишниците и трети да ти мести краката, и 3) да лежиш на пътя, а гаргите да ти кълват очите, както тебе, народе, кълве секи, кой отде помине — и турчин, и поп, и дявол."

"Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, —
патриот беше клетото —
спечели двесте жълтици!"

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, —
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, —

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни —
крещим: „Хайде на Балкана!“

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий… вий сте идиоти!

Хайде сега да се закълнем:

Народна Клетва

Заклевам се в Евангелието, в честа си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред Честното събрание на съзаклятието, че от всичко което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам какво полагам за святата тази цел, живот и имот.
Заклевам се и обещавам, безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятният Таен Централен Български Революционен Комитет съвременно мълчание, и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда Предател, или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.
Заклевам се.

1юни - ден на Детето! Малък реверанс към СКГТ.

2008-06-01T16:25:00.007+03:00

Днес е първи юни и разбира се, като всяко семейство с малко дете и ние искахме да го отпразнуваме с нещо запомнящо се. Докато гледах в нета какви изяви ще има попаднах на съобщение, че СКГТ организират возене с ретро трамвай за децата. Тук съм длъжен да отбележа, че и БДЖ бяха направили нещо подобно, но само за строго определени деца а не за всички, тоест не бяха направили нищо. И така решихме да се възползваме от възможноста и не съжалявахме. Беше ни интересно и забавно:

Тръгнахме от депото в Банишора

Качихме се и успяхме да си намерим място.

Дойде един чичко и отвори прозореца с една манивела.

Поогледах се, не бях влизал в такъв трамвай, лампите бяха различни;

както и ръкохватките;

Това е задния салон.

Имаше и интересни табели.

Купона беше пълен, имаше клоуни и музика.

Стигнахме до нашата спирка и изпратихме травито по пътя му.

Точно тогава се появи и един интересен автобус, но не можахме да се качим.

Столична компания градски тормоз (СКГТ )

2008-05-31T19:10:00.018+03:00

Ето, че билетчето за така наречения градски транспорт ще става левче ( в София). Било се повишило качеството на услугата, пък и цената на горивото скочила а и заплатите на водачите. Само дето не съм съгласен че качеството на услугата се е повишило. Както всички виждаме задръстванията в София се увеличават, което ще рече, че и времето което прекарваме в автобусите по време на пътуването ни за и от работа също се увеличава. Тъпканиците също се увеличават особенно в пиковите часове, а сега със настъпването на жегите комфорта в амвтобусите съсвсем се изгубва и отива някъде в сферата на научната фантастика. В нито един от автобусите няма работещ климатик, въпреки че някой от тях са с такива прозорци които още като фабрично производство не се отварят, или се отварят само някои по малки. В голяма част от автобусите да не кажа във всичките, особенно по линиите 85 , 86 прозорците нарочно са залостени по всевъзможни начини, предполагам от шофьорите. Защо, не мога да си обясня. ето на какъв фрапиращ случай попаднах наскоро.

Както виждате отварящия механизъм е блокиран с винт така че да е невъзможно отварянето на прозореца. Това е направено с почти всички прозорци, оставени са два или три за които сигурно не са стигнали винтчетата. Добре че фотоапарата беше с мен, та си го заснех. Освен това в повечето автобуси липсват чукчетата за счупване на стъклото в случай на опасност. На някой са блокиране срещу отваряне и люковете на тавана, нищо че пише Ventilation. Еми не ми се дава левче за билетче, така че желая успех на всички гратисчии - "Гратисчии по всички линии обединявайте се".

Не че съм анархист, но ми харесват.
Къде сме ние?! Ето и как изглежда обществения транспорт по света, Отвън:

И отвътре:

А ето и няколко спирки:

Вие кажете, да си дупчим ли билет?!

24 май

2008-05-24T20:36:00.014+03:00

За мен 24 май е голям празник. Празник който трябва да празнува всеки който се чувства Българин. Доскоро аз не отдавах необходимото признание на този свят ден, но откакто изучавам борбата на българите против турското робство, разбрах какво огромно значение е имал той за пробуждането на българщината в нашите предци. Това е бил един чисто български празник на който се чества едно от най-големите, ако не и най-голямото постижение и заслуга на българите като народ, създаването и разпространяването на славянската азбука. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост.

"Първи Просветители и издатели на славянските букви. Празнуват се в 11 май. Прави ръка поп Данила 1867г. в Света Гора."- този надпис можете да прочетете в долния ляв ъгъл на горната литография от манастира Симонопетра в Света Гора. Преди празника се е празнувал на 11 май, както се е падало по стар стил.

Руска икона на Солунските братя.

Трудна е била борбата за отстояването на правото да имаме собствена азбука. Затова аз се присъединявам към всички, който се обявяват за писането на български език само с кирилица. Не трябва с лека ръка да пренебрегваме и да не обръщаме внимание на опитите да се пише на български с латиница, дори имаше предложение от един безумен министър да заменим кирилицата с латиница, това ние трябва да порицаваме и да не го толерираме по никакъв начин.

Ето част от речта на Константин(Кирил)Философ в защита на славянската азбука:

"Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним,нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй и слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена -да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други."

Ето и част от произведението "За Буквите" на Черноризец Храбър:

"Ако пък попиташ гръцки книжовник, казвайки: “Кой ви е създал буквите, или превел Книгите, или в кое време, то немного от тях знаят. Ако ли попиташ славянски грамотни [хора], казвайки: “Кой ви е създал буквите или превел Книгите, то всички знаят и, отговаряйки, ще рекат: “Свети Константин Философ, наричан Кирил, той ни създаде буквите и преведе Книгите, и Методий, неговият брат. Още са живи онези, които са ги видели. И, ако попиташ в кое време, то знаят и ще кажат: “По времето на Михаил, гръцкия цар , и на българския княз Борис, и моравския княз Растица, и блатненския княз Коцел в годината от сътворението на целия свят шестхиляди триста шестдесет и трета."

Няма да забравим и Паисий Хилендарски:

"Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. . .
. . . Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, партиарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци, жития и служби. Но в онова време не е имало славянски печатници, а хората от небрежност не преписвали. На малко места се намирали такива книги. А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите, царските и архиерейските дворци. В това време хората бягали от турския страх и ужас само да запазят своя живот и в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българските патриарси и архиереи и на много светци житията и службите. И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе."

Борбата за запазване на Българския език и култура продължава и днес и то с още по - голяма сила и отговорност, и всички ние трябва да допринасяме, дори и само с това да говорим и пишем на правилен Български език, за оцеляването и съхраняването на нашето богато културно минало, на паметта на светите братя Кирил и Методий.

Трийсет пловдивски художници представят своята творческа версия на буквите от азбуката, тука помествам само тези които ми направиха най-голямо впечатление:

автор: Станимир Видев

автор: Валери Ценов

автор: Ангел Василев

автор: Вълчан Петров

автор: Нели Ценова

Честит празник приятели, бъдете Българи и пишете на Кирилица.

Батак чалма не слага - или последният опит за масово помохамеданчване по Българските земи 4-та част.

2008-05-11T03:35:00.003+03:00

Икона на светите баташки новомъченици

Мислех да продължа темата, но разбрах че няма да мога. Има толкова много за разказване, че ме заболява главата, само като си помисля откъде да започна. Затова ето ви няколко линка, към книги описващи събитията, така че всеки който иска може да се запознае с подробностите:

Бойчо (Ангел П. Горанов), Въстанието и клането в Батак. София, 1892
Автора по време на въстанието е 18 годишен и е писар на въстаническият съвет.

Дж. Макгахан, Турските зверства в България (1876)

Йордан Венедиков. История на възстанието в Батак 1876

Други книги, които все още за съжаление не могат да се намерят в интеренет, но е добре да се прочетат от заинтересованите са:
"Батак глава не скланя"с автор Трендафил Керелов правнук на загиналия мъченически по време на потушаването на въстанието Трендафил Тошев Керелов;
"Епопеята Батак" с автор Георги Методиев - тази книга предлага едно интересно виждане относно историята на потушаването на въстанието.

Тука ще сложа само текста на дописката на Макгахан касаеща Батак, длъжен съм да предупредя чувсвителните натури че четивото е доста тежко и натуралистично.

ТАТАР-ПАЗАРДЖИК, 2 АВГУСТ

От времето на вчерашното писмо аз видях толкова ужаси, щото сега ще повярвам на всичко, каквото и да кажат против турците. В зверството има граница, зад която не са възможни никакви сравнения и измервания; тая граница турците отдавна са прескочили и вече не можеш ги стигна. Пътят им е затрупан от такъв плет чудовищни факти, щото неволно се спираш с отвращение, като не желаеш да гледаш или да вървиш по-нататък. Чувствуваш, че време е да се върнеш назад, защото доста си видял.

Но аз трябва да разкажа какво видяхме в Батак. Ние с мъка излязохме из Пещера. Турските власти, недоволни от отказа на Скайлера да вземе със себе си официален водач, заповядаха на туземците да не ни дават коне. Но последните така силно желаеха да посетим Батак, че ни доведоха коне, най-напред без седла, а сетне донесоха и седла. Всичко това се правеше за доказателство, че те неохотно ни се покоряват. Най-сетне ние тръгнахме. Мнозина от злочестите батакчани се възползуваха от тоя случай и тръгнаха след нас, за да посетят своето пепелище, а някои, като улавяха юздите на конете, стараеха се да ни спрат, за да ни доизприкажат тъжовната повест на своите злочестини. Всичките тия разкази приличаха един на други и всичките тях не стигаха цели дни, за да ги изслушаш. Една жена спря коня ми и ми показа дясната си ръка, раздробена от куршум. Мъж ù бил убит и малките ù деца останали на нейното попечение, тогава, когато тя не можеше да работи. Всичко това тя обясняваше на един език, дотолкова приличен на руския, щото аз разбирах почти всяка нейна дума, като да се намирах посред руските селяни на бреговете на Волга или между търговците на някой хан в Москва.

Сходството на българския език с руския е така поразително, щото не е чудно дето русите съчувствуват на тоя народ. Въобще между славянските народи има много сходство, особено в очите, играта на израженията, гласа, жестовете. Русинът, българинът, сърбинът, черногорецът и чехът могат да говорят помежду си на своя роден език и да се разбират едни други. Както би било трудно да се попречи на англичаните от северния бряг на Темза да съчувствуват на своите съседи от южния бряг, ако последните попаднат под турското иго, така също е трудно да се запрети на славянските раси да си помагат една на друга, когато една от тях стене под чуждоземно иго.

Батак се намира 30 мили на юг от Татар-Пазарджик, на една възвишеност от клонищата на Балкана. Пътят, по който ние вървяхме, беше една стръмна горска пътечка, по която на места било би трудно да премине и коза; казват, че има и други, по-добър път, но нашият водач със злобното ехидство на източния човек избра именно тоя. Докато се катерехме по горските стръмнини, ние представлявахме любопитно, макар и доста мрачно шествие. Най-напред вървяха двама заптии, облечени в своите живописни дрехи, с лъскави пищови и ятагани на пояса; след тях вървеше нашият водач, така също въоръжен, и най-сетне ние петмина възседнали кой на катър, кой на кон, а пък се довършваше това шествие с 50 или 60 жени и деца, които ни придружаваха до Батак. Много от тия жени носеха на ръце кърмачета и тежък товар, състоящ се от храна, дрехи, покъщнина и земледелчески сечива, изпросени в Пещера. Даже момиченца 7 и 10 годишни бяха притоварени с различни неща.

След три часа път по такива стръмни пътеки, щото повечето бяхме принудени да вървим пеша от страх да не се строполим в зиналата под краката ни пропаст, ние се изкачихме така високо, щото на глед, се намерихме сред облаците, и най-сетне, като излязохме из гъстата гора, видяхме пред себе си една прекрасна, малка долина, която се разстилаше като зелен килим. Посред нея течеше един шумлив извор, на който беше направена една стругарница. Жителите на Батак, казват, правели доста значителна търговия с дърва и дъски, и най-сетне, ние видяхме много подобни малки стругарници, общото число на които около Батак достигало до двеста. Сега те бездействуват. Тая живописна долина има богати паши, но нийде се не виждаше нито една крава, нито една овца. Навред царуваше гробовна тишина, гробовно уединение, като с години да не е минавала през тука жива душа. Ние се изкачихме на върха на билото, който ни отделяше от съседната долина и с възторг видяхме една великолепна панорама. Високи гори окръжаваха като амфитеатър едно малко място от 8 до 10 мили в диаметър, което се разсичахе по всички направления от дълбоки долини и гористи места. Аз никога не съм виждал в природата нищо, което така близо да прилича на фотографията на луната в уголемен вид. На дъното на един от тия проходи ние едвам можахме да съзрем едно село, до което, според думите на водача, оставаше ни още час и половина път, макар то да се виждаше твърде близо. Това беше Батак. Около него горските стръмнини бяха покрити с малки златисти полета, посеяни с ечемик и ръж. И макар жетвата отдавна вече да беше готова и класовете да бяха захванали да се ронят, никой — както се виждаше — не се грижеше за прибирането на зърното. Тия полета бяха тъй също пусти, като малката долина, и жетвата гниеше на корена.

След един час ние се доближихме до селото и нашето внимание беше привлечено от няколко кучета, които се трупаха на един хълм, издигнат над селото. Ние се отбихме от пътя и като минахме през останките на две или три каменни огради и няколко градини, взехме да се приближаваме до кучетата, които, като ни забелязаха, сърдито залаяха и побягнаха в съседното поле! Изпървом аз не забелязах нищо необикновено, но конят ми изведнаж хвана да се стъписва. Аз погледнах надолу и видях човешки череп, полускрит в тревата. Той беше съвсем сух и як, като да се е търкалял тук три-четири години — така ревностно бяха извършили кучетата делото си. През няколко крачки аз видях други череп и при него една часто т скелет, така също бели и изсъхнали. Колкото се искачвахме нагоре, толкова по-често и по-често виждахме отделни кости, скелети и черепи, но не до там оглозгани, така щото полуизсъхналото, полуизмитото месо стърчеше по тях. Най-сетне ние достигнахме до един малък мегдан, дето земята беше почти равна, само по средата му имаше пукнатина, отдето се захващаше дълбока долина. Като дойдохме до нея ние неочаквано се спряхме, като испуснахме ужасен вик. Под самите крака на конете имаше натрупан куп черепи, кости, полуизгнили скелети, парчета месо, сурми косми и откъсаци от дрехи. Всичко това, обиколено от раскошна трева, изпущаше страшно зловоние и тука свободно закусваха кучетата, когато нашето непросено появяване ги обърна в бягство. Сред тоя куп аз можах да отлича един скелет още облечен в риза, с басма и обут с шарени чорапи, с каквито се обуват българските моми. Ние погледнахме на всяка страна: навред са вардаляха човешки кости.

Отдолу под нас на растояние 100 ярда се намираше Батак. Отдалеч той приличаше на развалините на Херкуланума или Помпей. Нито един покрив, нито една стена не бяха останали цели; всичко представляваше една грамада развалини, над които се носеше един глух шум, приличен на воплите на ирландските плакалници. По-сетне разбрахме какви са били тия чудновати звукове. Преди да слезем в селото, ние още веднаж погледнахме на куповете човешки кости, които се търкаляха по земята, и забелязахме, че останките на дрехите, които висяха по тях, принадлежаха към женските премени. И така, всичко това бяха трупове на жени и моми. Без да слизам от седлото, аз преброих до сто черепа, които почти всичките лежаха отделно от скелетите, следователно, тия злочести жени са били обезглавени. След малко ние влязохме в селото. Върху развалините на първия дом, който се падна на пътя ни, ние видяхме една бедна жена, която като държеше на коленете си едно детенце, огласяваше въздуха с нещо, което не бе ни плачевна мелодична песен, нито горчив вопъл. До нея седеше едно друго дете и безмълвно, с очудване, гледаше към нас. Жената не обърна никакво внимание на нашето присъствие; ние се наведохме, за да разберем какво говореше тя, и нашия преводач ни обясни, че тя повтаряше хиляди пъти едни и същи думи: „къщата ми: моята клета къща! моята мила къща! мъж ми! моя беден мъж! моя драг мъж!“ При следващия дом ни чакаше същата сцена: две жени, едната стара, другата млада, като си клатеха главите и кършеха ръцете, монотонно произнасяха: „Аз имах къща, а сега нямам; аз имах пет деца, а сега остана едно!“ Тая жена се избавила от общото клане и едвам що беше се върнала на своето пепелище, като се ползуваше от нашето идване, или от посещението на Беринга. Те биха могли отдавна да се върнат, но не смеели да се решат да направят това без покровителството на чужденеца. Техният погребален вопъл сме слушали ние отдалеко. Колкото отивахме по-далеч, толкова повече ние виждахме тия злочести, които повтаряха все същите думи. Но посред това отчаяние се виждаха малко сълзи; то беше сухо, кораво, безутешно. Извора на сълзите отколе беше вече пресъхнал и скръбта, мрачната скръб беше длъжна да си намери други изход. Малко по малко тия злочести жени и деца направиха подире ни едно погребално шествие от 400—500 души, като ни придружаваха със своя тъжно-печален вопъл, като който, дай, Боже, никога в живота си вече да не чуя. Но преди да продължа моя разказ, трябва да кажа няколко думи за Батак, така щото читателят да може по-добре да проумее всичко, що е станало тук. В това село е имало 900 къщи и от 8 до 9,000 жители, макар и да не е възможно да се определи точно количеството на народонаселението, по причина на съвършеното нямане в Турция на списъци или някоя-си достоверна статистика. Даже не е възможно да се придържаш към обикновенното правило да четеш на всяка къща по 5 души, защото българите, както руските селяни, държат се о стария, патриархален обичай, според който всички оженени синове със семействата си живеят в родителския дом до смъртьта на дяда си. И така, понякога под един покрив живеят по 20—30 души, зарад това по-вярно е в България да се смята средно число от 8 до 10 жители във всяка къща. Едиб Ефенди в своя доклад говори, че в Батак е имало всичко 1400 жители. По-безсрамна лъжа от тая никога не е казвал даже някой турчин. Скайлер си набавил разписанието на данъците за текущата година, в което се показва, че в Батак има 1420 души, способни за военна служба и задължени да плащат бедел за освобождение от военната служба. В някоя европейска държава тая цифра би означавала общото число на населението до 15,000, но тука не може да се определи повече от 8 до 10,000, както в действителност и удостоверяват жителите на Батак и Пещера.

В Англия и изобщо в Европа имат твърде криво понятие за българите. Аз винаги съм слушал и, да си кажа правото, до последно време самичък мислех, че те са диваци, не по-цивилизовани от американските индианци. Представете си моето удивление, когато узнах, че почти във всяко българско село има училища, и че тия школи, където те не са изгорени от турците, се намират в цветущо положение. Те се издържат от сумите на доброволно възложен на себе си от българете данък, не само без правителствени подбуждания, но и въпреки многочислените затруднения, причинявани от властите, обучението в тия училища е безплатно — и за богатите, и сиромасите. И така надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция. Така също аз мислех, че българските села се състоят от няколко малоценни къщици. които не е трудно да се направят подир пожара. Но какво беше моето изумление, когато видях, че повечето от тия села са добре съградени градчета с яки каменни домове и значително количество състоятелни, даже достатъчно богати граждане; някои от тях могло би да бъдат сравнени с английските и французски паланки. В действителност излиза, че българите не само не са диваци, но те са трудов, предприемчив, честен, образован и мирен народ.

Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две—три села, но не в Батак, и излиза, че тука не е бил убит нито един турчин. Даже правителството не твърди нито едното, нито другото. Когато Ахмед-ага, който направил клането, се появил със своите башибозуци и поискал да му предадат оръжието си, жителте на Батак не се отказали от това, а само заявили, че ще дадат оръжието си на редовните войски или на каймакамина Татар-Пазарджишки. Но Ахмед-ага стоял на своето и след дълги колебания и продължителни преговори батакчани се покорили, но не трябва да предполагаме, че нахождащото се у тях оръжие е било приготвено ва въстание — то просто било от обичайните принадлежности иа всеки турчин или християнин. Какво е последвало след това предаване на оръжието, — най-добре ще проумее читателят, след като прочете продължението на нашия разказ за това, което видяхме вчера.

При самото ни влизане в селото окръжаващата ни тълпа ни показа на един куп пепел и въглища, сред които се виждаха изгорели човешки кости. Турците направили на това място несполучлив опит да изгорят труповете. Малко по-нататък ние се сблъскахме с едно зрелище, което възбуди в нас ужас и съжаление. Скелетът на една мома, не по-стара от 15 години, лежеше на пътя, затиснат под отломъците на стените. На нея все още се виждаше ризата и българските чорапи, а босите ù нозе бяха почти запазили своята форма, защото плътта им беше досущ изсъхнала, ала не изгнила. На черепа се виждаше голяма зейнала рана, а дългите ù кестеняви коси се растилаха по земята. Достойно е за отбелязване, че всички женски скелети бяха облечени в ризи, и ние узнахме от много жени, които сами бяха преминали тежкото изпитание, освен последната му степен, какво обикновено турците извършвали над жените и момите. Като улавяли някоя злочеста, те я събличали по риза, натрупвали на куп дрехите и драгоценностите, сетне я безчестили колкото им било угодно, и последният хладнокръвно я убивал.

В следващия дом един от малкото българи, които ни придружаваха, ни показа това място, дето неговият малък, сляп брат бил изгорен жив, и мъжественият човек плачеше като дете, без да разбере, че на сляпото дете сега му е много по-добре. Точно насрещу него лежаха скелетите на две деца, затрупани с камъни и със зинали рани от ятаган на черепите. Въобще числото на убитите деца в тая касапница е, наистина, чудовищно. Тях често ги набивали на щикове и очевидците ни разказваха, че подобни шествия се расхождали по улиците на Батак и Отлу-кюю. Причината на това е твърде понятна: мюслюманинът, като убие известно число неверни гяуре, влиза в рая. каквито и да са били греховете му. Мохамед вероятно е разбирал само въоръжени люде, а мюсюлманите тълкуват широко неговите думи и сметат жените и децата наравно с мъжете. При това убиванието на децата е по-износно, защото то е по-леко и по-безопасно. Тука в Батак башибозуците достигали до това, щото распарвали утробите на тежките жени и убивали неродените деца все с тая цел — да уголемят числото на жертвите си. Колкото се приближавахме по-близо до центъра на града, толкова количеството на костите, скелетите и черепите все се увеличаваше. Нямаше нито един дом, под развалините на който да не се виждаха останки от човешки трупове. На едно място една жена ме спря и, като ме улови за ръката, приведе ме през един куп камъне, зад които лежеше скелета на една мома, с дълги коси. Като ми показваше на това, що е останало от нейното мило дете, тя отчаяно плачеше, като си удряше безумно главата у стената. Няколко крачки по-нататък една друга жена, като седеше пред своя изгорен дом, скубеше си косите и диво гледаше на три малки черепа, които държеше в ръце. Как се е избавила тая майка, а са погинали децата? Кой можеше да каже това? Може би тя не е била в село по времето на сечта, или пък е побягнала с едното дете, като е оставила мъжа си да пази другите, или най-сетне от страх ги е напуснала всичките и побягнала. Ако последното предположение е справедливо, то не е чудно, че тя се предаваше на такова отчаяние.

Най-сетне ние дойдохме до черквата и училището.

Земята до толкова беше затрупана със скелети и останки от гниещи трупове, че въздухът ставаше непоносимо препълнен със зловония. Училището се намира на едната страна от пътя, а черковата на другата. Първото, ако съдим по останалите стени, било е славно, голямо здание, способно да вмести от 200 до 300 деца. Под камъните и сметта, които покриват пода на няколко фута, намират са костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорени. Редом с училището има една голяма яма, в която са погребани до 100 трупа две недели подир клането, но кучетата изровили тия импровизирани гробища, а дъждът, като ги напълнил с вода, преобърнал тая яма в отвратителен кладенец, пълен с плаващи гнили трупове. Същото зрелище представлява водата на съседната стругарница на брега на една речица. Отначало двата ù бряга били затрупани с гниещи на слънцето тела, но милосърдното небе пратило силен дъжд, който ги вкарал в коритото на реката и течението завлякло тия останки от човешката касапница, тъй че се намирали трупове, изхвърлени на брега в 40 мили разстояние посред сенчестите гори и гъстите шубраци близо до Пещера и даже до Татар-Пазарджик. Като влязохме в гробищата, ние неволно се спряхме: зловонието беше така силно, че не беше възможно да се върви по-нататак, но ние взехме по една шепа тютюн, и като я държахме до самия нос, отидохме по-нататак. Черквата беше малка и нея я окръжаваше една ниска каменна ограда, сред която бяха гробищата. Отначало ние не забелязахме нищо особено, а зловонието беше така голямо, щото ние едвам бяхме в състояние да гледаме настрани; но малко по малко ние забелязахме, че земята на гробищата е покрита с гноище по-високо от повърхността на улицата на 5 или 6 фута, и излезе, че приетото от нас гноище е купчина човешки трупове, покрита с дребни камъни. Целите гробища са затрупани на три, четири фута височина с човешки останки и от там излизало страшното зловоние. Подир няколко седмици след клането турските власти заповядали да се погребат мъртъвците, но вонята била така страшна, че било невъзможно да се изпълни това предписание. Останало да се задоволят с това, че закопали няколко тела, нахвърляли пръст над останалите, а в гробищата даже не влезли, но отдалече ги затрупали с дребни камъни. Но това опитване имадо малка сполука, защото кучетата разровили камарата и из тая чудовищна гробница стърчаха на всяка страна ръце, крака, глави. Нам ни говориха, че в тия малки гробища се намират до 3000 трупа и ние лесно вярваме на това. Зрелището, което ни се представи, беше дотолкова страшно, че за цял живот не можем го забрави. В тая гниеща, зловонна купчина на места се виждаха къдрави детски глави, крачка, не по-големи от пръста ми, и ръчици като да са били прострени с молба за помощ. Тука се разлагаха наред под жежките зари на слънцето телата на младенците, които с недоумение са гледали в минутата на смъртта на лъскавото оръжие, облятите с кръв рхце на техните джелати; деца, които са изпуснали духа си посред ужаса, който ги е обзел; моми, които напразно са молили за пощада, и майки, които са се старали да защитят своите рожби. Сега те всички лежат тука безмълвни; не се чува нито плач, нито ужасни викове, нито вопли за пощада. Жетвата гние наоколо по полетата, а жетварите гният на гробищата.

Ние погледнахме в църквата, стените на която бяха се опушили от изгарянето на нейните дървени принадлежности, но се запазили цели. Това е едно ниско здание с тежки, неправилни сводове, под които едвам може да стои човек с висок ръст. Това, което се изправи пред нашите очи вътре в нея, дотолкова възмущаваше душата, че ние не можахме да го гледаме по-вече от една секунда. Грамадно число тела бяха отчасти изгорени и напълняха черковата с обгорени останки, а отчасти гниеха в най-отвратитеден вид. Аз никога не съм си представял, че ще видя подобен ужас. На всички ни стана тежко и като залитахме като пияни, побързахме да излезем от тая зачумена дупка. с радост се върнахме на улицата, но и там на всяка стъпка срещахме като преди купища гниещи трупове, женски черепи с косми и отделни части от женски тела. Тук ни показаха една къща, дето били изгорени живи 20 души; там се виждаха развалините на друг дом, в който обезчестили и предали на мъченическа смърт 12 моми. Навред ужаси! ужаси! ужаси!

В самото село нямаше кучета, които при завръщането на жителите бяха побягнали в околностите; но аз видях две, три котки, извънмерно тлъсти, които спокойно ни гледаха с плувнали в лой очи. Може би, ще ме попитат, защо людете, които се намират сега в селото, не погребват останките на мъртвите, а позволяват на кучетата и котките да ги глождят. Някои опитвания да познаят и заровят телата на роднините си били направени, но останалите живи батакчани са уморени от глад и нямат даже лопати, за да изкопаят гроб. А освен това повечето от тях са жени, които в много случаи напразно са се стараели да засипят с пръст другите там тела. Ние видяхме много примери, че дето е било възможно да се познаят скелетите за тях се грижеха по един най-трогателен начин. Няколко гробове бяха направени, както трябва и даже бяха украсени с цветя. Други представляваха страшна противоположност: от една страна цветя, а от друга — кокали, измити от дъжда. Даже имаше черепи, грижливо положени в градините до стeните и накитени с цветя, като че да не искаха навеки да се разделят с тях. Аз видях един череп, полузаровен в земята и обърнат с лицето към небето в устата му стърчеше китка; повечето скелети и черепи се търкалят без всяко попечение. От 8 или 9000 жители в Батак са останали живи 1200 или 1500, които нямат с що да погребат мъртъвците си. Но защо турците не направиха това? Те ще отговорят, че всичко е отдавна направено и че за заравяне е имало малко хора. От всичките жестоки, варварски и зверски подвиги на турците, клането в Батак е най-страшния; от всичките безумни глупости, направени някога от тях, първо място занимава дивата мисъл да оставят да гният труповете на своите жертви в продължение на три месеца. Но това село се намира в една отдалечена, усамотена местност и те никога не са мислили, че европейците ще си пъхнат и тука носа; затова цинично забележвали: християните не заслужават да се заравят; нека ги ядат кучетата.

Ние говорихме с мнозина, но нямахме сила да изслушваме докрай всичките тия печални разкази, и се задоволявахме с това, дето питахме само за числото на погиналите лица от всяко семейство. Колко души бяхте в семейството — питахме ние. “Десет” — отговаряха нам. “Колко останахте?” “Двама”. “А вие колко бяхте?” — продължавахме нашите питания. “Осем”. “Колко останахте?” “Трима”. “А вие колко?” “Петнадесет”. Колко останахте?” — “Петмина”. И така в челяди от пет до двайсет члена останали от един до пет души. Една баба се приближи до нас, като си чупеше ръцете и със сух вопъл, в който нямаше сили, приказа ни, че тя имала трима хубавци възрастни синове: Георги, Иванчо и Стоян, които са били оженени за добри, послушни жени: Райка, Стилиянка и Анка, че те имали дванайсет прекрасни деца: Ангел, Троян, Георги, Иванчо, Петко, Сиса, Богдан, Стоян, Тонка, Гинка, Марийка и Райка. От всичката тая многобройна честита челяд от двадесет души останала само старата баба; всичките други били избити. Едничък представител на това цветущо семейно дърво бил този стар пън, и не е чудно, дето злочестата старица от отчаяние удряше главата си о земята. Така също чухме повест за Благоя Христофора, почтен патриарх от древния тип; той имал пет женени синове и двадесет и седем унуци. Всичкото това семейство живяло под един покрив, а сега са останали само девет души.

Ако да имахме време, могли би да слушаме подобни разкази в продължение на много часове. Имаше даже семейства, от които не беше останал никой. Злодеите, които са извършвали тези убийства, бяха не черкези, както отнапред се предполагаше, но турци от близосъседните села под предводителството на Ахмед-ага. Селото Батак, като говорим сравнително, е било богато и цветуще; то възбуждало завистта на турските съседи, които са се възползували от религиозния фанатизъм и от въстанието на другата част на страната, за да разорят и ограбят омразното село. Ахмед-ага, който е ръководел това клане, не само не е бил и не ще бъде наказан, но още е възкачен в чин юз-башия и е награден с орден.

Разказваха ни, че грамадно количество деца и моми били отведени в турските села, дето ги държали насила и не ги давали на родителите им. Скайлер сетне добил един списък с имената и годините на 87 момчета и момичета, отведени в турските села, названията на които също са забележени.

Що се отнася до настоящето положение на останалите живи батакчани, за него е страшно и да се помисли. Турските власти построили при входа на селото няколко дървени обори, в които тия злощастници стоят, но те решително нямат що да ядат, освен това, което си изпросят като милостиня от съседите си. Без да гледат на тяхното подобно бедствено положение, турските власти със студен цинизъм и с пълно невнимание към Европейските искания, пристъпили са вече към събирането на данъците и военна контрибуция като да не е случвало тук нищо необикновено. Попитайте за това в Цариград и ще ви отговорят, че всичкото това е неправда и ще се хванат да се разпростират в обещания да окажат помощ на пострадалите. Но навред жителите на изгорените села говорят Скайлеру, че ако не си платят данъците и военната контрибуция, безжалостно ще ги изгонят от привременните убежища посред развалините. Да платят е немислимо, а трудно е да се каже, към какви последствия може да доведе техният отказ. Правителството има нужда от пари и всяко село е длъжно да заплати своята обикновена част данъци, при което живите са длъжни да плащат и за мъртвите.

Ние попитахме, какво означават костите и черепите, които се въргаляха из гората, дето върху ни лаяха кучетата. Обясниха ни, че това са биле останките на 200 моми, които са били взети в плен и предназначени за по-лоша съдба от смъртта. Те се намирали в ръцете на своите джелати няколко дена, тъй като изгарянето и разграбването на Батак е станало не в един ден, и са изтеглили всичко това, което бедните, слабите и безпомощни девици са могли да пострадат от дивите варвари. Сетне, когато градецът е бил изгорен, и всичките им роднини убити, тия бедни създания, на които, както се види, трябвало да покровителствуват злодеите, които са ги обезчестили, отведени били вън от градеца и сред белия ден под откритото небе хладнокръвно ги умъртвили, и като натрупали труповете им на камара, оставили ги да гният под слънчевия пек.

Дизраели беше прав, като забелезваше остроумно, че турците винаги бърже се разпореждат с хората, които им паднат в ръцете, и не ги затварят в тъмница. Действително, те бързешком се разправят с християните и в това Дизраели е съвършено прав. Когато той произнасяше своята насмешлива реч, 200 млади моми вече отдавна лежаха в купа на бездиханните трупове при входа в Батак.

Предишната глава | Следващата глава

Три разказа в картинки

2008-05-06T17:44:00.000+03:00

Разходка в Зоопарка

Първо се возихме в автобуса, разбира се като големи хора.

Пристигнахме в Зоопарка и се залепихме за меците, видяхме и много други животни, но те не ни бяха толкова интересни.

Имаше и влакче, на което се повозихме.

Там си намерихме приятелка . . . !

Ядохме сладолед и се омазахме.

Така приключи първият ни празничен ден 1 май.

Почивка на село

Тръгнахме с влака и малко поспахме, все пак пътуването беше 5 часа.

Пристигнахме и отидохме да видим Дунава и корабчетата.

Намерихме си приятелка . . . !

А това е цар Симеон.

Прибрахме се на село, там ни видяхме овчаря бай Иван.

Решихме да му помогнем.

Дядо, Гошо Гърка и бай Иван ме гледаха докато си играех с овцете. Под секрет ще ви кажа, че трите бутилки дето ги виждате са сракия вино и бира, но така е на село.

Накрая трябваше бай Иван да си прибере козата.

На другия ден се бях замислил какво да правя.

Отидохме в парка и пояздих магаренцето, нали все пак ми казват и Хитър Петър.

После се люлях на люлката, която ми взе дядо.

Ядох сливки.

Премерихме поглед с петела.

Отидох да видя и агънцето.

То ме погледна много любопитно.

Нахраних овцете.

После нахраних и кучето.

Имах гости и решихме да порисуваме.

Накрая се бях малко пооцапал.

Парада на 6 май.

Днес бях на парада, имаше много интересни машини, танкове , самолети, въртолети и много други машини които не познавам.

Виртуален музей на дейците на ВРО

2008-05-01T01:54:00.000+03:00

Може би някои по-наблюдателни са забелязали, че започнах да правя виртуален музей на дейците от ВРО. Линк към него е даден в началото на дясната колона в блога. Там занапред ще качвам всичко свързано с историята на борбите за освобождение на България от Турско робство. Ще има много фотографии, които иначе трудно можете да видите някъде. Това обаче ще става постепенно. Сега за сега ще завърша в този блог темата за Клането в Батак която съм започнал. На 4 май се навършват 132 години от клането в Черквата на Батак - Вечна им памет.

Батак чалма не слага - или последният опит за масово помохамеданчване по Българските земи. 3-та част

2008-04-29T10:26:00.000+03:00

Ето че най-накрая намерих малко време за да продължа темата. Основа на тези публикации е книгага на Георги Методиев "Епопеята Батак". Тази книга ме накара да се замисля и да препрочета и преосмисля другите източници за случилото се в Батак по време на априлското въстание. Тази книга е издадена през 1980г. и е плод на дългогодишни издирвания на автора. Аз съвсем случайно се сдобих с нея на, когато ходих на битака в София от една циганка срещу един лев. Тази книга е издадена в тираж 20000 бр. , така че вярвам, че който иска може да я намери при по-усърдно търсене в антикварните книжарници, а ако не там то в библиотеките би трябвало да я има. Но да преминем към темата.

Днес ще се опитам да отговоря на следния въпрос - Какви сили са хвърлени срещу Батак, башибозуци или редовна войска? Този въпрос може би изглежда маловажен в очите на повечето хора, но уверявам ви това не е така. Както са очаквали предводителите на въстанието, зверствата извършени от турците по време на потушаването на бунта, разбудиха съвеста на Европа. Османската империя се е намирала в положение на натиск от великите сили и особенно Русия и е трябвало да дава обяснения за станалите зверства. Решението било цялата вина да се хвърли върху така наречените башибозуци още по-добре, ако тези башибозуци са помаци живеещи около въстаналите населени места, виждате ли това са си българи но приели мюсюлманската вяра, ние нямаме нищо общо, те са извън нашия контрол а и са действали при самозащита. Това се е стремяло да докаже правителството на Османската империя, искало е да прехвърли отговорноста.
След реформите от 1843 и 1869г. имперските въоръжени сили се изграждат по образец на европейските армии. Обаче те запазват известни специфични за тях особенности, които имат голямо значение при потушаване на въстанието. Една от тези особенности е, че военната повинност се отнася само до мъжете-мюсюлмани от 20 до 40 годишна възраст. Османската империя е имала три категории войски: низам(действуващи войски), редиф(запас-първи призив) и мустахфъз(запас - втори призив или опълчение).В действуващите войски (низама) войникът служи до 26-годишна възраст, след което преминава в редифа, където се води на военен отчет до 32-годишна възраст. След това той се зачислява в мустахфъза - до 40-годишна възраст. Редифите и мустахфъзът са зачислени в табури в най-близкия им гарнизон, с които периодично водят бойни занятия, а по селища водят с чауши (сержанти) или офицери също периодично строеви занятия. Тъй като са организирани на териториален принцип, т.е. свиканите запасни се явяват в най-близкия гарнизон, където са водили и занятия и знаят табура си и командирите си, това осигурява сравнително бърза за онова време мобилизация. Редифските и мустахфъзките табури действат и самостоятелно, без низама. Често срещаме в печата наименованията: "редифски войски", "опълчение", "резервни войски" - всичките те са съставки на редовните войски. Още една особенност, също така много характерна за времето на априлското въстание - при спешни случаи, каквото е това въстание, редифските и мустахфъзките табури вземат само оръжието си под командата на офицерите си , без да се обличат във военна униформа, участват в боевете със свое облекло. Именно тази е една от причините населението, журналистите и пътешествениците да не могат да отличат тези редовни войски от башибозука и да ги наричат нередовни. Нека да проследим как се събират войските за потушаване на въстанието в Четвърти революционен окръг:
Още в първия ден на въстанието, 20 април, заповед за мобилизация на запасните издава и одринският валия. с помощта на телеграфа заповедта стига до каазите най късно на следвашия ден 21 април. На 21 април от одрин към Пазарджик заминава със специален влак първият табур редовна войска, следван от първите няколко вагона оръжие; същият ден вечерта от Цариград потегля към Пловдив - Пазарджик втори табур; на 22 април, пак от Цариград към Пловдив - Пазарджик потегля трети табур, а същия ден от гара Сиркеджи все с влакови композиции заминават за Пазарджик нови 4 табура; пак на 22 април от Одрин за Пазарджик начело с члена на военния съвет Селями паша тръгват още два табура пехота и два конни полка; на 23 април от Цариград се изпращат два войскови ешалона с около 10 табура, а отделно от тях от Одрин, пак за Пазарджик се отправят още 4 роти; на 24 април от Одрин потегля друг ешалон с още два табура пехота и артилерия. Същия ден от Цариград за Пловдив заминава още един табур; на 26 април пак от Цариград все за Четвърти революционен окръг тръгват нови три табура; след този ешалон от Цариград се отправя и друг със 17 вагона, натоварени с оръжие и боеприпаси; на 27 април от Цариград за Пловдив се изпраща още един табур пехота и два ескадрона конница; пак на 27 април от Одрин през Пловдив транзитно преминават за Пазарджик артилерийски части , придружени от хиляди редифи и башибозуци. Или само от Цариград и Одрин за потушаване на въстанието в Четвърти революционен окръг от 21 до 27 април са съсредоточени около 30 табура пехота от 800-1000 души един табур, 2 конни полка, 2 ескадрона и неопределен брой артилерийски части.
Но освен от Цариград и Одрин към Четвърти революционен окръг се изпращат още: на 26 април от Хасково - пет отделения пехота; на 24 април в Пазарджик е съсредоточен Чирпанският кавалерийски полк. От нишката групировка се отделят начело с Хасан паша 15 хиляди войници.
Предвид замисъла на командването за мълниеносно смазване на въстанието още на 20 април министърът на войната нарежда на всички военни чинове да се завърнат по местата си, където да се намират непрекъснато от 6,30 до 17 часа. Всички редифи се свикват под знамената, но уж за редовни месечни учения и след това ще се освободят; Още на 24 април от Цариград за Пазарджик като главнокомандващ на войските-потушители заминава командващият първа гвардейска армия и началник на Цариградския гарнизон Адил паша, следван от началника на Одринския гарнизон Хафъз паша, командващия Нишката военна групировка бригадният генерал Хасан паша, членът на висшия военен съвет Селями паша, одринския валия Акиф паша, пловдивския мютесариф Хамид паша, Тахир паша, Решид паша. Тук са и полковниците Хаджи Хасан бей, Али бей, Гаванозоглу и др. , а заедно с главнокомандващия имперските въоръжени сили Абдул Керим паша в Пазарджик идва и Шефкет паша. Най-сетне в Пазарджик пристига и самият министър на войната Хюсеин Авни паша.
Без съмнение част от тези войски потушават въстанието и в Батак. Срещу Батак са изпратени войски и от солунския вилает - от Драма и Серес.

Батак чалма не слага - или последният опит за масово помохамеданчване по Българските земи.2

2008-04-26T02:13:00.000+03:00

Мисля, че долуизложеното няма нужда от коментар.

СТРАДАНИЯТА НА ЕДНА БАТАШКА ДЕВОЙКА

Протокол за разпита на баташката девойка Гина пред специалната комисия във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 319—322.

Въпрос. На колко години си?
Отговор. Петнадесет.
Въпрос. Как те отведоха от Батак и къде те заведоха ?
Отговор. След разрушението на селото ни закараха с една тълпа хора извън селото и след като прекарахме там час или два, Мехмед заедно с двама или трима от своите другари дойде и ме отведе.
Въпрос. Имаше ли някои други при тебе, когато те отведоха, и ако имаше, какво сториха, като видяха, че те отделят от тях, и ти отиде ли доброволно?
Отговор. По това време там бе сестра ми Митра, която плачеше. Аз не исках да отида с Мехмед и също плачех, обаче той ме отведе насила.
Въпрос. Къде те заведе оттам?
Отговор. Той ме заведе в планините и след като стоях там една нощ, на следната сутрин ме заведе право в къщата си в селото, наречено Хюсеин-ова (?), Неврокопска околия.
Въпрос. По пътя другарите на Мехмед бяха ли с него?
Отговор. По пътя имаше вече една тълпа, която постоянно се увеличаваше. Другарите на Мехмед бяха също с нас, обаче и те бяха взели по едно момиче и се разделиха с нас по пътя.
Въпрос. Колко момичета отведоха другарите на Мехмед?
Отговор. Другарите на Мехмед отведоха от нашето село освен мене още едно момиче, което Талиб, братът на Мехмед, взе за себе си. И така, всички ние заедно отидохме в едно село. Името на момичето бе Ванка. И сега Ванка, Талиб и всички сме дошли тук [в Пловдив] заедно.
Въпрос. Мехмед спа ли с тебе в планината през нощта на пътуването?
Отговор. Мехмед не спа с мене през време на пътуването.
Въпрос. Досега Мехмед спал ли е с тебе и ако е спал, кога стори това за пръв път?
Отговор. Мехмед спа с мене след бракосъчетанието, т. е. след като то бе записано.
Въпрос. Колко дни след твоето пристигане в Хюсеин-ова спахте заедно?
Отговор. Мехмед се опитва около една седмица да се ожени за мене, обаче аз не давах съгласието си, понеже знаех, че той си има жена. Аз го помолих да ме изпрати на друго място като слугиня, обаче той отговори, че по-скоро би ме убил, отколкото да ме пусне. Поради това аз бях принудена насила да остана с него.
Въпрос. Има ли Мехмед все още друга жена?
Отговор. Да, има. Името ù е Хатидже.
Въпрос. Кой записа твоето бракосъчетание и кои бяха там по времето, когато бе записано? Какво ти казаха и те попитаха там?
Отговор. Каза ми се, че човекът, който го написа, бил кехая. Там имаше голяма тълпа. Аз не си спомням дали ми зададоха някакви въпроси, обаче дори и да са сторили това, аз нищо не им казах.
Въпрос. Какво те пита ходжата, докато писа брачния договор?
Отговор. Аз не бях питана за нищо, докато тълпата беше там — нито преди брачният договор да бъде написан, нито дори докато се пишеше.
Въпрос. Не те ли питаха дали искаш Мехмед и дали ще го приемеш за съпруг?
Отговор. Не.
Въпрос. Беше ли ти тогава всред тълпата?
Отговор. Аз бях тогава в стаята.
Въпрос. Кои лица бяха с тебе там?
Отговор. При мене там имаше туркини и помакини.
Въпрос. Отде знаеше, че ходжата отвън пише брачен договор?
Отговор. Така ми казаха. И после ме заведоха на мястото, гдето беше ходжата.
Въпрос. Какво ти казаха там?
Отговор. Говорехме помежду си. Аз си спомням какво ми казаха. В началото настоявах да не бъда омъжена, обаче впоследствие жените ме убедиха.
Въпрос. Заведоха ли те някъде другаде освен в Хюсеин-ова?
Отговор. Ние отидохме в селото на Мехмедовата сестра, понеже бяхме поканени там.
Въпрос. Никога ли не те заведоха пред местната власт?
Отговор. Не.
Въпрос. Какво име ти дадоха там?
Отговор. Зейнаб.
Въпрос. Кой ти даде това име и кога ти бе дадено?
Отговор. Хората в къщата ми го дадоха. Мехмед искаше да ми даде друго име, обаче майка му, жена му и сестра му ме нарекоха Зейнаб.
Въпрос. Мехмед, майка му или сестра му казваха ли молитви в къщи ?
Отговор. Да.
Въпрос. Караха ли и тебе да казваш молитви?
Отговор. Те ми казваха да правя това, обаче аз не го сторих, защото не знаех как да казвам молитвата.
Въпрос. След като си женена за Мехмед, искаш ли да живееш с него?
Отговор. (След като помисля малко.) Да.
Въпрос. Искаш ли да живееш с другата му жена Хатидже? Кажи, не се страхувай. Тук никой не те заплашва, ти си свободна да кажеш, каквото мислиш.
Отговор. Аз бях принудена тогава да се съглася с това, обаче не желая да живея с Мехмед.
Въпрос. Обаче ти казваш, че искаш Мехмед за съпруг. Сгрешила ли беше тогава?
Отговор. Аз казах тъй от страх да не бъда убита. Поради тази причина аз се съгласих на това, иначе не желая на никаква цена да живея с Мехмед.
Въпрос. Къде се беше скрила, преди помаците да те изведат от село Батак?
Отговор. Аз бях в църквата.
Въпрос. Кой те изведе от църквата?
Отговор. Ние сами излязохме.
Въпрос. Колко дни прекарахте в църквата?
Отговор. Ние стояхме там два дни и в деня, в който убиха баща ми и брат ми, аз излязох от църквата, за да се спася.
Въпрос. За какво влязохте в църквата?
Отговор. Ние отидохме там, за да се спасим.
Въпрос. Умря ли някой в църквата през тези два дни, когато бяхте там ?
Отговор. Не, никой не умря в църквата, преди да влязат башибозуците.
Въпрос. Къде и кога убиха баща ти и брат ти?
Отговор. Башибозуците ги убиха, когато влязоха в двора на църквата.
Въпрос. Кога башибозуците влязоха в църквата?
Отговор. Два часа преди залез слънце.
Въпрос. Кога напуснахте църквата?
Отговор. Ние излязохме след изгрев слънце на другата сутрин.
Въпрос. Стояха ли башибозуците в двора на църквата цялата нощ до другата сутрин?
Отговор. Те бяха в църквата през цялата нощ до следната сутрин.
Въпрос. Какво правеха те през цялата нощ?
Отговор. Те стреляха и убиваха хора през цялата нощ.

ОТВЛЕЧЕНИ ЖЕНИ И ДЕЦА ОТ БАТАК ПРЕЗ 1876 Г.

Из доклада на руския вицеконсул в Пловдив А. Н. Церетелев до руското посолство в Цариград. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 303.

Много жени и деца [от Батак] са били задигнати, три от тези млади момичета били убити на 17 юли близо до Пловдив от своите похитители — Саид, синовете на хаджи Кока и други, които са ги влачили в продължение на един месец след себе си.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БАТАШКИ ДЕВОЙКИ

Из разказа на Гина Илиева, 14-годишна, от Батак, записан от еп. Гервасий през 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2 № 1411, л. 1 334.

Доведоха при мен и това момиче Марушка Димитрова Кавлакова, около 12—13-годишно, и друго едно момче Ангел Димитров, около 10—11-годишно. Тогава ни закараха тримата в с. Аланджиево [Змеица] у Мустафа Дюдлето, у когото стояхме около 100 дни, после дойде Ахмед ага и ни прати да си отидем в Батак. Много ни мъчиха да се потурчим, но ние не искахме.
От Батак има две сестри, Аглика и Николина Тодорови Цачови, и тях също закараха в село Късък; Аглика у Смаил Кехая, а Николина у бошнака Ахмед ага. И тях също мъчили да потурчат, но в същото време и тях върнаха в Батак.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМЧЕТА ОТ БАТАК

История на Георги Носков, 10-годишно момче от Батак, записана от еп. Гервасий в Пловдив през 1876 г. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1333.

Баща ми имаше пушка и нож, които предал на турците, и, както ми каза мама, после турците го заклали и не зная как. Като бях заспал в зимника, гдето се бяхме скрили, събудиха ме и като излязохме на сокака, видяхме, че колят хората, и ме сбутаха, та паднах, и не зная как ми посекли ръката, не усетих и не помня. После ни изведоха на ливадата и там мама ме даде на един турчин Асан Гаджик Тюфекчи. Той ме заведе на едно село Ниглиде (така го казва момчето). Този турчин ме продаде на друг турчин Мехмед. Преди Асан ме наименува и мен на името Асан. След доста време дойдоха две заптиета с коне, та ме земаха и закараха на Пазар, от Пазар ме закараха в Кавала, от Кавала отидохме в Драма. Тук седяхме 5—6 дни, оттам отидохме в Серес, Оттам отидохме в Селяник, после в Цариград, после дойдохме в Пловдив, тук и пр.
Илия Петров от Батак казва, че „като бяхме в ливадите, взеха ме турците и ме заведоха в село Ниплие у Хасан Дупчев. Той ме продаде на Хасан Рязован и ме заведе в село Бракчикта. Той ми тури име Ахмед. Там стояхме доста. После ме взе заптие, та ме заведе в Кавала. Оттам друго заптие ме заведе в Драма, оттам пак друго в Селяник, оттам в Цариград, Пловдив, тук“. Това момче е около 10 години.
Христоско Атанасов от Батак, откраднат от турци в Саръ Шабан заедно с другаря си Колю Стоилин. Сега се намирали в един турски конак в Саръ Шабан, където имало освен тях още 10 момчета.

ЗВЕРСТВА НАД ПОРОБЕНИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА

Из дописката на Дьо Вестин, поместена във в. «Фигаро» от 30 юли 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 363.

Караха изоставени деца, които били останали сираци. От тях били продадени голям брой и не се намирали повече купувачи. Отивали другаде, за да предложат стоката си, чийто брой се увеличавал с всички улични деца, срещнати по пътя. Тези дечица, уморени и умиращи от глад, не могли да следват палачите си и унищожението започнало. Някой направил бележка, че между тези деца може да има европейчета, и властта заповядала да не се засягат тези, които не са българи. Един башибозук посъветвал и се взело решение децата да се заставят да се прекръстят. Тези, които се прекръстили по източно [т.е. като православни християни, П.Б.], били удушени.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО НА БАТАШКАТА ДЕВОЙКА ГИНА ВАНЕВА

Из изповедта ù, писана на 22 септември 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1260.

Башибозуците ни изведоха на ливадите и започнаха да казват: «Хайде сега да се простите, защото, която е хубава, ще я потурчим, а лошите ще изколим.» По-хубавите девойки завлякоха по селата. Мене ме хвана Ахмед Базиски и ме заведе в Устина и седях една неделя. Със заплашване и насилие той ме потурчи и обезчести, като гледах кога ще се избавя от ръцете на този кръвник. Слава Богу, като дойдох в този град, при многото заплашвания да не хвърля фереджето, че щели да ме заколят, като Ви видях, дядо владика, аз Ви последвах като мой духовен баща и се спасих.

Кредитното робство - последни напъни!!!

2008-04-26T00:34:00.000+03:00

Днес настъпи краят на моята борба с банката за освобождение от кредитното робство, в което бях изпаднал. Ето и как стана това. Както знаете от предишните ми писания на тази тема, беше ми казано, след като подадох молба за закриване на кредитната ми карта, че в срок от два месеца ако нямам задължения тя ще бъде закрита. Първия месец незнайно откъде изникнаха едни 4лв. които аз добросъвестно заплатих, ето че дойде и краят на втория месец и на 16 април аз отидох в клона на банката от където ми бяха отпуснали кредита, за да проверя дали не са се появили някакви нови фантомни суми, за мое облекчение такива нямаше и служителката ми каза, че вече мога да съм напълно спокоен, и че кредитната ми карта е безвъзвратно унищожена. Днес обаче 25 април, към края на работния ден бях потърсен от служителка на банката и то на служебния телефон на фирмата в която работя ( който бяха ми поискали когато кандидатствах за кредитната карта). Явно бяха решили че ако ми се обадят на мобилния ще се набутат , а може би пък искаха да проверят по този начин, дали все още работя в тази фирма? След като се свързаха с мен, трябва да отбележа че служителката от банката е чакала поне пет минути на телефона докато ме намерят и отида да се обадя, ми предложиха специална оферта, понеже съм бил редовен платец. Усетили са че са изтървали кокошката дето снася златни яйца. Офертата беше отново за кредитна карта за 3000 лв. с преференциална лихва от 0,8 % за първата година без такса за управление на кредита , а след тази година с такса 30 лв. и лихва от 1,3% на месец. Освен това,доколкото разбрах понеже не се чуваше добре а и служителката ми обясняваше доста бързо, ( направило ми е впечатление че почти всички служители в тази сфера, щом стане въпрос за обяснения те засипват с информация така че изгубваш всякаква ориентация, и се отказваш вобще да разбереш какво става а направо подписваш договора който ти предлагат) нямаше да има такси при тегления и вобще още куп неща които не схванах. Обясними как мога да си взема картата без да я ползвам просто да я имам за в случай на нужда, как като не тегля пари няма да има никакви лихви и вобще още куп глупости , които обаче вече бях слушал. Както се казва БСТ ПСГ - бил съм там, правил съм го. След като си каза текста, служителката победоносно ме попита дали се интересувам от така предложената ми оферта. Няма да отрека, че борбата в мен беше голяма, но въпреки това аз събрах сетни сили и и отговорих ВАШАТА ОФЕРТА НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!!! Това надявам се беше краят на моята одисея с кредитната карта. Наздраве!!!

Батак чалма не слага - или последният опит за масово помохамеданчване по Българските земи.

2008-04-20T00:37:00.000+03:00

Ето че започвам тази доста болезнена тема, през изминалата година имаше опити и тази част от историята ни да бъде осквернена от едно псевдо-научно изследване. Тези опити продължават виж http://dnes.dir.bg/2008/04/16/news2898510.html
Тука аз няма да споря просто ще изложа фактите такива каквито са, нека всеки сам да отсъди. Ще започна с едно стихотворение на Иван Вазов:

Възпоминания от Батак
(разказ от едно дете)

"От Батак съм чичо"
художник Ангел Гарабитов

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Пловдив, 1881

Както повечето произведения на Вазов и "Възпоминания от Батак" има съвсем конкретна жизнена основа. "Това дете беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си - разказва Вазов - То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо. Детския му стил съм запазил в разказа."

Това е Иван Тодоров Ганев, който по време на клането е бил малко дете, ето и снимката му:

Ето и няколко картини изобразяващи сцени от Епопеята Батак:

"Бейовете падат на колене пред баташките войводи" худ. Сашо Рачев

"Защитата на черквата" худ. Сашо Рачев

"Боят в черквата" худ. Сашо Рачев

И прословутата картина "Баташкото клане" худ. Антон Пиотровски

Стана късно ще продължа утре.

Нови клопки в договорите на М-Тел, а дали само на М-Тел . . . ?!!!

2008-04-19T18:47:00.000+03:00

Днес отново бях изненадан неприятно и направо вбесен от йезуитската политика на М-Тел. Ето за какво става въпрос. Преди една година реших да мина на по-добър тарифен план и сключих договор за една година, като предполагах че е по-изгоден (поне така си мислех тогава). Какво обаче се оказва сега една година по-късно. Жена ми искаше да си смени телефона по редица причини и аз реших да и вземем нов като се възползваме от промоциите които предлагат в М-тел. Имаше телефони на промоционални цени ако решиш да подпишеш нов договор за 1 или 2 години, или ако до края на договора ти остават 30 дни и ти решиш да го подновиш. И така отидохме в един от центровете на М-Тел, където ни посрещнаха усмихнати служители готови да ни обслужат и помогнат, просто бяха готови да направят всичко за нас само и само да останем доволни! Аз им обясних, че искаме да вземем нов телефон, че договора ми би трябвало да изтича скоро и искам да се възползвам от промоциите които предлагат при продължаване на договора. След като провериха в компютъра ми казаха че договора ми е изтекъл още на 13 март и за мен тези промоции не важат. Добре казах им аз ако сега сключа договор, че ще ползвам услугите ви още една година няма ли да има и в този случай някакви промоции. Тука съм длъжен да отбележа, че до този момент аз действам с убеждението, че след като е изтекъл моя едногодишен договор аз вече нямам никакви ангажименти към М-Тел и мога по-всяко време да се откажа от тях, тука дойде и неприятната изненада. Оказа се че след изтичането на моя едногодишен договор, той се подновява автоматично при същите условия каквито са били те досега, освен ако аз не подам молба за прекратяването му един месец преди да е изтекъл. Какво означава това? Еми нищо хубаво, при сключването на договор с М-Тел за някакъв срок бил той едно или две годишен, всички знаем, че ако искаме да го прекратим или спрем да си плащаме сметките преди да е изтекъл срока на договора, трябва да заплатим таксите които дължим до края на договора. Например ако сме сключили договор за една година и месечната ни такса е 16 лв. , както е в моя случай, и решим да го прекратим на 4-тия месец, то ние ще трябва да платим и таксите за следващите 8 месеца оставащи до изтичането на договора тоест 8х16=128 лв. Е моя договор беше изтекъл(поне така си мислех) но се оказа че в договора които подписваме с М-Тел има клауза, че той се подновява автоматично при същите условия след изтичането му ,тоест аз изведнъж се оказах в место с безсрочен необвързващ договор,както си мислех, отново с едногодишен договор и ако искам да го прекратя пак ще трябва да платя таксите оставащи до края на едногодишният срок. Направо ИЗДИВЯХ, идваше ми да изпочупя целия офис, МРАЗЯ ОБВЪРЗВАЩИ ДОГОВОРИ, особенно както в момента бях в ролята на преебания глупак. ДЕФАКТО СЕ ОКАЗА, ЧЕ БЕЗСРОЧНИ НЕОБВЪРЗВАЩИ ДОГОВОРИ НЯМАААА!!!! Каква е целта на това ЗАРОБВАЩО ни нововъведение, сета ще ви разясня. Първото обяснение което автоматично ми дойде на ума е , че те просто искат по този йезуитски начин да те обвържат и да са сигурни че ще ползваш услугите им. Но защо так са се подсигурили? Защо сега? Ето отговора. Наскоро тихомълком влезе в сила една услуга, нещо за което европейският съюз ни притискаше дълго време, а именно ако искаме да преминем от един мобилен оператор към друг да можем да запазим същия си номер. Тоест ако аз сега реша да премина от М-Тел към Глобул да речем, няма никакви проблеми номера ми да си остане същия дори със същия код 088 , това беше голям удар за М-Тел и по този начин те са се подсигурили срещу такова преминаване. Тоест ако сега аз искам да премина към Глобул ще трябва да платя всички такси които дължа до срока на изтичането на договора. Ако пък реша да го прекратя при изтичането му то губя номера. Дефакто преминаването от един оператор към друг става доста сложно. Ако реша да премина към друг оператор е най-добре да го направя в последния месец преди да е изтекъл договора ми и преди да се е подновил автоматично. Ето това е поредното изобретение на М-Тел - Да са живи и здрави т.е. Да им Е... М....

Един нов православен християнин.

2008-04-13T15:28:00.000+03:00

Вчера кръстихме сина си Огнян. От дълго време искахме да го направим но все отлагахме, докато преди седмица решихме, че няма за кога да чакаме. Той е вече на две годинки, така че наистина даже бяхме закъснели. Чел съм по книгите, как през 1872 г. в Ловеч на Йорданов ден са кръщавали и малки пеленачета направо във ледените води на Осъм. На този празник е присъствал и Апостола - Васил Левски наречен още Йеродякон Игнатий. На нас това ни се струва едва ли не садистично и се съмнявам, че някои родител би подложил на подобна кръщавка дори и порасналото си вече дете, но тогава това се е правило за здраве, и майките са искали точно тогава да кръщават детето си, аз лично сега не бих направил такова нещо. Тогава хората са били силно вярващи, което им е давало вътрешна сила да извършат така ритуала. Сега малко хора вярват искренно и разбират същноста на тайнството наречено кръщавка. Незнам дали наистина с отслабване на вярата ставаме по-слаби, както психически така и физически, но факт е, че децата ни боледуват много повече от преди години, постоянно се появяват нови и нови заболявания, особенно алергии, децата ни са все по-кекави а родителите сме все по-забързани и обезверени. Обезверени е дума описаща много точно състоянието на духа на хората в момента. Хора без вяра, незнаещи в какво да намерят опора, гонещи постоянно кариера и просперитет за сметка на семейния уют, въпреки че се оправдават че правят всичко това именно в името на този уют. Аз самият не мога да кажа, че съм силно вярващ и че разбирам смисъла на християнството, но след като получих помощ в труден момент именно от вярващи християни, се замислих как щях да постъпя аз на тяхно място ако имах техните възможности и някой мой приятел беше изпаднал в същата ситуация в която бях изпаднал аз. Ще кажа само че, тези хора ми дадоха голям паричен заем без да ми искат лихва или някакви гаранции че ще им го върна. Аз лично надали бих постъпил така по това време. Видях че тези хора имат едно спокойствие и вяра каквито аз не притежавам. Реших да ги поканя те да кръстят сина ми, за да не бъде това просто един празен ритуал, превръщащ се в обичай чйито смисъл неразбираме. Днес ходихме да го причастят, аз лично останах учуден от държанието на сина ми в църквата, той прие причастието без никакво съпротивление, а в къщи е много трудно да го накараш да сложи нещо в устата си, и след това гледаше с голямо удивление стенописите. Както и да е аз съм доволен, въпреки, че неосъзнавам напълно смисъла на това което се случи, все пак надявам се сина ми да има нещо в което да вярва, за да не се присъедини като порасне към ордата на изнервените и постепенно побъркващи се хора които ни заобикалят.

Ето и клипче на част от кръщавката:

Друго нещо, което ме вълнуваше беше именния ден на сина ми. След като търсих информация се оказа, че има имен ден и на 8 ноември-Архангелов ден и на 20 декември-Игнажден. Все още не знам кога да му празнувам именния ден. В крайна сметка може и на двата дни. Иках и да му вземем икона на неговия светец и докато се ровех в интернет попаднах на много интересни литографии от манастирите в Света Гора, който ме поразиха с невероятната си изработка. Сега съм намислил да накарам някой да ми нарисува копие на някоя от тези икони и да я осветим. Ето вижте ги и сами.

Свети архангел Михаил мъчи душата на богатия.

Свети Георги, Свети Теодор, Свети Евстати, Свети Димитър.

Ето и литографии изобразяващи някои от манастирите на Света Гора:

Света гора поглед на запад-1713г.

Света гора поглед на изток 1713г.

Манастира Ватопед

Манастира Дусик

Манастирът Симонопетра

Ето и две интересни литографии правени от българския хилендарски монах Павел през 1816г. Те съдържат поучения, които с малко повече усилия, мисля че всеки може да разчете.

Човек и Смърт

Главата на Адам

Символа на Вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Ето и едно от любимите песнопения на Апостола на Свободата
Васил Левски - Йеродякон Игнатий:

Достойно есть

Изгубеният свят

2008-04-11T00:21:00.000+03:00

Днес гледайки сина си, отново потънах в миналото и се замислих за това как си играех като дете. Знаете ли какво е пирпилешник? Сигурно не, е пирпилешник това е пумпал, така му викаха баба и дядо, но най интересното е как се правеше. На село седяхме по цяло лято с братовчед ми, баба и дядо много ни обичаха и всячески се опитваха да ни показват разни неща, като например как се прави пирпилешник. Баба ни, вземаше една дървена макара - от тези за конци, тогава макарите бяха дървени, дядо ни я разрязваше на две, след това трябваше да се намерят две счупени вретена, пак дървени, те бяха шарени изписани с разни орнаменти подобни на шевици, от тях се отрязваше острата част и макарата както е срязана на полвина се набиваше на вретеното. Дядо ми подостяше така получените пирпилешници и ето ти готов пумпал. Няма да ви казвам колко вретена сме потрошили за да си правим такива пирпилешници и с какво нетърпение чакахме да се свърши конеца на някоя макара, за да можем да я използваме. Като станеха готови, ги завъртахме и чакахме да видим чий пирпилешник ще спре пръв да се върти.

вретено

А пушкало правили ли сте си? Какво е пушкало? Пушкалото се прави от едно дърво, мисля че се казваше свирчовичина, на което сърцевината много лесно се махаше. Като отрежехме един сравнително дебел клон, около 3 см ние премахвахме сърцевината му и правехме бутало което да влиза плътно в отвора, който се получаваше. Със кълчища намазани ако не се лъжа с мас, запълвахме отвора от едната страна и когато рязко натиснехме буталото се чуваше звук като от изстрел.
Вечер пък като седяхме край печката на дърва и огънят бумтеше, баба ни измисляше и друго занимание с което хем и помагахме хем беше нещо като игра. Като повечето баби от село тя предеше вълната на ръка с хурка. Сигурно много от вас незнаят каво е хурка? Хурката е уред от дърво, на която привръзват къделята. Съставните части на хурката са: урчило и къжел. Ето и снимка.Дългото нещо е хурката а късото е вретеното.

Докато предеше вълната тя я навиваше на гранки, които после трябваше да се навият на кълбета. Баба ни, ни даваше по е дна гранка от изпредената вълна, на мен и на братовчед ми, и ни караше да ги държим докато тя ги навиваше на кълбета, като ни казваше, че на който първи му свъши гранката той първ ще се ожени, но каво разбирахме ние тогава? А да се държи гранката не беше лесно трябваше да опъваш яко с двете ръце за да не се оплете преждата. Всъщност, като се замисля преждата първо се навиваше на вретеното и от там вече се навиваше на кълбо, но имаше и прежда на гранки, откъде се вземаше - ходи че се сети!
Като всяка селска къща и ние си имахме котки, това обаче не са онези разглезени домашни котки, живеещи в апартаментите, тези бяха свободни и идваха при нас само когато си поискаха, е икогато огладняваха разбира се. Вечер гледахме телевизия а котките лежаха до печката, или пък вземахме някоя в скута си и ги чешехме под брадичката докато замъркат. Ако имаше малки котенца ставаше още по весело щото им давахме по едно кълбо прежда и се забавлявахме докато ги гледахме как си играят с него. Абе хубаво си беше!
Ето ви един линк където ще видите доста неща излезли вече от употреба, но навяващи топли спомени.
http://www.drajinci.selo.bg/gallery/

В защита на Българския език.

2008-04-10T17:44:00.000+03:00

Предполагам, че вече всички са чули за готвената промяна в закона за народната просвета. Става въпрос за отпадането на т.4 от чл.16 на този закон.Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език.
В Законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”
Ето и линк за тези които искат да подпишат петицията в защита на тази т.4
http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
Стенограмата от 13.02.2008 г. от редовното заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан.
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=163&id=883
Направих си труда да прочета тази стенограма и разбрах, че има и други обезпокояващи факти, като планираното закриване на 1264 училища, поради липса на достатъчно ученици.
Така че правете деца и ги учете на Български език.

Оставката на министъра 2

2008-04-07T22:34:00.000+03:00

РАЗВРЪЗКАТА

Бяха го изненадали, явно самият той беше предаден, и то от тези които го накараха да действа срещу собствената си партия. Все още имаше шанс да се задържи на поста, трябваше в срока който му беше определен, да отвърне на удара, трябваше нов скандал но в друго министерство, имаше 48 часа. Не бяха много, но не бяха и малко. Времето течеше. Имаше една стара руска поговорка - "Утрото е по-мъдро от вечерта". Нощта мина неусетно. На сутринта се почувства прероден, днес в парламента обсъждаха доклада на комисията Куйович, и естественно щяха да му искат пак оставката, запъти се натам, вече имаше план. Първо щеше да отстоява докрай и нямаше да се съобрази с правилата, нямаше да подава оставка. Завъртя няколко телефона, увери се ,че все още има солиден гръб, това му даде спокойствието, което му беше необходимо. В парламента всичики останаха изненадани от твърдото му държание - е нека се поизпотят. Планът се сглобяваше в главата му, щеше да атакува енергийното министерство, успеха на този министър го дразнеше, а и беше почти напълно сигурен, че той има голяма заслуга в тези скандали които го клатеха, на всичкото отгоре беше и уважаван от опозицията. трябваше да се срещне с някой хора, за да получи разрешение и да обсъдят действията. . .
Всичко щеше да започне с едно убийство, само че убийство на човек от енергийната сфера и то от атомната, знаеше и кой ще е, в началото пак щяха да се нахвърлят върху него, но този път убиеца щеше да бъде заловен и щеше да каже неща които да раздрусат енергийното министерство из основи. Планът беше рискован и брилянтен едновременно, провалът беше изключен. . .
Денят беше приятен, днес щеше да блесне, към 13 часа трябваше да заловят убиеца, оставаше още полвин час, когато телефона му звънна. Нима са подранили!
- Ало - обади се министъра - защо звъните има още време?
- Убиха Драскача.
Целият свят се срина пред краката му. Драскача трябваше да свидетелсва по убийството и да поеме вината на извършител, всичко беше нагласено идеално. Той щеше да разкрие ужасяващи факти за енергетиката и престъпноста, а сега нищо. Как са разбрали?Осъзна, че те бяха всесилни, разбра че токущо си беше подписал смъртната присъда, правилата трябваше да бъдат спазени, а той се опита да ги надиграе. Оставаше му едно последно решение и той го взе. Щеше да умре като министър.

Апокалипсис кога?

2008-04-06T00:17:00.000+03:00

Заболя ме главата докато пишех статиите за Балканите, и защо ги пиша дали ще променя нечие виждане или просто исках да покажа че се интересувам, незнам. Всъщност се замислих откога ме вълнуват тези неща, в смисъл точно тази част от историята на региона. Преди петнайсетина години вобще не се замислях на такива теми, тогава пак си обичах историята но основно ме влечеше към старите български царе. В крайна сметка кавото има да сеслучва ще се случи, грешките допуснати в миналото носят своята инерция към бъдещето. Причинно следственната връзка в историята може да се прояви и след векове. Всичко говори за нова Световна война, подготовката в тази насока въпреки че се крие зад някаква си борба с тероризма, може да заблуди само тези които не познават историята и интересите на великите сили. Китай се събужда след дълъг сън и с бавни стъпки върви към главната роля на световната сцена. Русия яростно се отбранява срещу опита да бъде изолирана и обградена. САЩ отиват към самоубийство, но не им се иска да са сами, и сеят раздори в колкото се може повече точки по света, може би им се иска докато се справят с настъпващия хаос на тяхна територия, такъв да се възцари и в целия свят. Европейският съюз, колко ли ще просъществува?Създават се предпоставки за изграждането на една мощна ислямска държава на Балканите а именно Албания. Македония ще бъде разкъсана от съседите си, но много се съмнявам, че България ще участва в това преразпределение. Всъщност би трябвало да вървим към глобализация а в целия свят се наблюдава една тендеция към разцепление и отделяне на нови държави, които след това гледат да се присъединят към една или друга световна общност, абе пълна каша. Ще оцелее ли нашата държава в предстоящия апокалипсис, или по-скоро дали ще се възроди след него? Ще ми се да вярвам, че да. Всичко зависи от това дали ще запазим българското си самосъзнание, така както са успели да го запазят нашите предци през Турското робство. През последните години бяха отправени много удари срещу Българщината, премахна се изучаването на някой произведения на известни български творци, имаше гласове да пишем на латиница, сега искат да премахнат засължителното изучаване на книжовния български език, тука резнат там резнат, помалко и така неусетно ние губим облика си. ще позволим ли това да се случи зависи само от нас, от това доколко сме активни в гражданския живот на страната си, а това не се свежда само до едното гласуване, което е до голяма степен опорочено, но и в това да искаме сметка и да се борим, дори за каузи които изглеждат загубени. Резултатите от нашите действия може да не се почувстват веднага тук и сега, но и по времето на априлското въстание българите са знаели че техните действия сега ще посеят семето на свободата в бъдеще.

Карта на америкатските военни бази към 2007г.

Карта на американската война с тероризма