сряда, 27 август 2008 г.

Моето пръво интервю за работа!

Сигурно някой хора ще се зачудят,как така първото? - Ами ей така на, досега не съм бил на интервю за работа, всъщност досега съм сменил три работни места, едното от които преди казармата(тука не броя, когато ходих да помагам на баба ми в ТКЗС-то, и работата ми като строителен работник, която продължи един ден, и опита ми като продавач на картини в градинката до синода в продължение на две седмици). Първата ми работа, като началник склад, намерих съвсем случайно. Просто един познат ми каза че еди къде си търсят човек, отидох на мястото, без предварителна уговорка, оказа се, че наистина търсят човек и собственика реши да пробва дали ставам. Следващата ми работа, след като излязох от казармата я уреди баща ми, така да се каже той ме препоръча, а директора след като видя дипломата ми реши да ме назначи, отново без някакво особенно интервю. Третата ми работа беше уредена от треньора ми, като бях назначен отново без каквото и да е интервю само с препоръката му. И така вече 10-та година работя на едно и също място, при може да се каже добри условия, като се изключи тъпия ми пряк началник, и интригите на някои от колегите. Тази година обаче реших да проверя дали мога да си намеря работа някъде другаде, да проверя дали ще мога да се изтъргувам на още по-висока цена. И така седнах пред компа и пуснах няколоко СВ-та, гледах да са обяви където пише отлично заплащане. От една от фирмите за които кандидатствах (нарочно не споменавам имена) ми се обадиха и ме извикаха на интервю. Уговорихме се, че ще пристигна между два и полвина и три часа следобяд, тъй като завода на фирмата се намира в Мировяне, а аз не бях охдил до там и не знаех колко време ще ми отнеме да стигна, затова си оставих интервал от време да съм спокоен, че не закъснявам. Бях на портала в 3 часа без 8 минути. Охраната се обади,на някой по телефона и след проведения разговор ме помоли да изчакам пред портала, тъй като срещата била за 3 часа и аз забележете съм подранил. След около пет минути чакане на слънцето, охраната не ме покани в стаята си, където имаше климатик - явно му е забранено да пуска външни лица, ме пуснаха да вляза. Един от работниците ме заведе до стаята на секретарката на директора, където забележете имаше места за хората очакващи среща ( чудно защо ме държаха вън на жегата, вместо да ме пуснат от самото начало да изчакам вътре, явно искаха да демонстрират някава криво разбрана точност или работа по-западен маниер, но както и да е) Секретарката беше изкуствено любезна, предложи ми напитки, които аз отказах, и ми обясни, че ще се наложи да изчакам малко тъй-като директора имал друга среща която още не е приключила, тоест придаваха си тежест. Секретарката беше ходила на някакъв семинар по бизнес етикет, и беше сложила на секцията в рамка нещо като грамота от този семинар, виждате ли колко съм учена? Изчаках търпеливо, все пак основната идея ми беше не толкова да си търся работа, колкото да натрупам опит и да добия представа, какво точно представляват интервютата за работа и как протича едно такова интервю. Ето че след около десет минутно чакане, бях приет. Срещу мен седеше производственият директор на фирмата, около 40 годишен, леко пълен с прошарени коси, доволна усмивка и хитър поглед, имам чувството че всички директори си приличат по външни белези, а и по-начин на изразяване. Разговора протече в следната последователност:
1-во се учуди че кандидатствам за работа не по-специалноста ми от висшето ми образование, която Енергетика и Ел.Обзавеждане а като механик, въпреки че те имаха обява и за ел. поддръжка. Обясних му че съм кандидатствал и за другото място но явно не са получили имейла. Спряхме се все пак на длъжноста механик, където имах по-вече опит.
Следващия му въпрос беше, къде аджеба се намира този 366-ти блок в който живея? Останах с впечатлението, че и той жиее в същи квартал и затова се интересува. Попита ме защо искам да си сменя работата, при което му отговорих че и аз като всеки търся някакво развитие, особенно финансово. Той обаче запази в тайна заплатата която предлага, каза че на първото интервю не говори за пари. Попитах го какво означава първо интервю, кога ще бъде второто? Той ми обясни че първото интервю било за да добие представа от кандидата, и след като се срещне с желаещите ще реши с кои да проведе последващо събеседване. Все пак аз му казах индиректно, че ми трябва заплата над 1300 лв. , като със сигурност бих се съгласил да работя на 2000лв. очаквах след споменаването на тези цифри, интервюто да приключи но за моя изненада продължихме с играта на котка и мишка. Попитах го, какво е работното време, този въпрос явно не му хареса(не-мога да си обясня защо, може би не може да си намери хора тъкмо заради това работно време) Той ми отговори че се работи на две смени, - а по-точно, от колко до колко? - попитах го аз упорито. Оказа се че първата смяна започва от 5 и 30 сутринта до два часа следобяд, а втората от 2 часа до 10 и 30. Нямат организиран транспорт от фирмата, учудващо за такава престижна фирма, освен ако заплатите не са толкова големи, че за работниците да не представлява проблем да ходят с колите си на работа, но аз нямам книжка така че за мен това е проблем, е разбира се не непреодолим. Това което не ми хареса още е че изпитателния срок е 6 месеца, през които получаваш по-ниска заплата. Това което ми направи добро впечатление, е че те осигуряват върху реалната работна заплата, и имаш строго определени задължения. След още няколко въпроса около нивото на владеене на английски език и същноста на работата ми в момента, интервюто приключи. Сега очаквам да ми се обадят за вторият етап на събеседване, или за да ми кажат че отпадам от техните бъдещи творчески планове, поне така обеща директора. Ще поживеем ще видим!

2 коментара:

таничка каза...

При всички положения имаш голям късмет, че си чакал не повече от половин час. Аз нямах това щастие на първото си интервю. За това пък бъдещият ми шеф беше доста по- открит и конкретен. На всичкото отгоре докато чаках на удобното канапенце пригодено точно за такива случай ме накараха да попълня някаква анкетна карта с въпроси от сорта на: Пушите ли?... Какво?... По колко? Имам доста атрактивен отговор на втория въпрос, но сложих само едно "да" на първия и оставих следващите полета празни. Хубаво се получи, че успях да си определя сама заплатата. На въпроса минимално възнаграждение, посочих желаната сума за първите два месеца и шефа се съгласи. Отнесох си. Изках само да ти кажа: УСПЕХ и не им се стягай много!

Ранни записвания почивка в Халкидики каза...

Напълно те разбирам за това първо интервю, аз съм сменила до сега 4 работни места и никога не съм била на една по официално интервю където както казваш и ти да си играем на котка и мишка, всичко е ставало доста бързо и лесно.Странно е как са се учудили, че кандидатстваш за работа не по-специалността от висшето ти образование, която е Енергетика и Ел.Обзавеждане а именно като механик.Добре че интервюто е продължило и след като си казал колко пари искаш да печелиш, но имайки предвид какъв е стандарта на живот на българина е нормално да решиш че вече всичко ще приключи.Няма спор че си бил късметлия какъвто ти пожелавам й да си останеш и за на пред и не спирай да пишеш за развитието си.

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство