понеделник, 21 юли 2008 г.

До там и обратно - Пътуване към Казанлък.Част 1-ва

Ето че настъпи моментът, който толкова дълго чаках - отпуската, качихме се на сутрешния влак за Казанлък и тутуф тутаф отпрашихме от прашната лудница София. Влака беше с нови купета, които приличат на старите пътнически купета, почти се чувствахме като в автобус. Мислех си, че пътуването ще премине скучно и еднообразно, все пак това не са старите купета, където щеш ни щеш все ще завържеш някакъв разговор със спътниците си, да ама не, ето че на съседните седалки седна един мургав добре облечен и с две големи чанти младеж. Този ми ти младеж започна да се опитва да завърже някакъв разговор, аз обаче се опитах с едносрични отговори да му покажа, че не искам да завързвам разговор, особенно пък с него. Той обаче беше особенно настоятелен и след като не успя да пробие моята защита проби тази на жена ми, като обърна въпросите си около малкият ни син. Жена ми като всяка жена обича да говори за детето си, особенно на чужди хора. Докато бях в тоалетната той съвсем беше спечелил жена ми, като подари играчка на сина ни. Разбрах, че нямам избор и се включих в разговора; разбрах че работил в Италия и сега се прибира при семейството си има две деца и се казва Веско. На една от гарите се качи една чудата бабичка мъкнеща, ако щете вярвайте десет десетолитрови туби с минерална вода от Хисаря - както разбрахме по-късно. Както и да е, бабичката успя да качи тези туби с помощта на двама младежи, настани се до мургавия младеж и започна да си намества тубите под седалките с явната цел да ги прикрие. Притесняваше се дали ще и разрешат да ги превози, в интерес на истината в началото си помислих, че тубите са с ракия и след като я попитах тя обидено отвърна, че това е минерална вода. Опита се да ни накара да кажем, че част от тубите са наши, да не би да я накарат да плати билет за тях. Това разбира се нямаше как да стане, контрольорите знаеха че ние не носим туби, след като този план отпадна тя седна примирена да чака участа си, оказа се че се е притеснявала напразно, никой нищо не и каза. Мургавия младеж не беше особенно очарован от натрапването и, тоест намираше се в същата ситуация в която аз бях в началото на пътуването. Най накрая се оказахме всички въвлечени в разговор на политическо-етническа тема, оказа се, както предполагах че младежа е циганин, а бабичката пък живееше в село пълно с турци. Няма да изпадам в подробности относно разговора, само ще отбележа, че циганина много държеше да използваме термина ром. Обясни ни, че наименованието циганин било измислено от нас българите докато ром си било чисто тяхно си наименование. Освен това си позволи да каже че нямали чисти българи, нали сме били под 500 годишно турско робство, и че бой и ебане не се връщали. Докачен аз индиректно го запитах от кое циганско племе е понеже знам че се делят на лингури, мангали, калайджии, мечкадари и т.н. Както и да е беше интересно пътуване. Пристигнахме в Казанлък и понеже живея близо до циганската-ромска махала видях там следното:


Някаква американска християнска секта даваше угощение на циганите, според слуховете бяха им заклали между 12 - 20 овце за курбан.

На блок "Кармен"- блока няма номер и наистина така се нарича и така се води, бяха закачени най-различни плакати гласящи:
Исус Христос е Господ !!!
Бог ю чудеса
Нов Живот
Свобода във Христос
Река
Милост
Мир
Любов
Милоста му трае до века
Даром сте Приели, Даром Давайте и др.

Толкова за циганите - ромите.

1 коментар:

Rashnel каза...

Наско,
любопитно ми е всъщност от кой квартал си в Казанлък?

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство