понеделник, 2 юни 2008 г.

2-ри юни ден на Ботев и ден за Възпоминание на падналите за Свободата на България.

Какво е втори юни? Според някой това е празник, какъв празник е това? Не това не е празник това е ден за Възпоминание на падналите за Свободата на България. Друг е въпроса, че на нас българите дай ни празници и затова гледаме да превънем всеки ден в празник, това е все едно да отидеш на помен и да честитиш празника на опечалените. Но стига толкова, всеки може да чества деня така както го чувства, ако го чувства вобще. Тежко ни ако всички дни в които си спомняме за гибелта на нашите безсмъртни Българи се превърнат в празници. Нека да сведем глави пред хората отдали живота си, за да можем ние да живеем в Свободна България.

Христо Ботев

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!


Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.


Христа


17 мая 1876

„Радецки“


Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния 1875г.

Моята молитва


„Благословен Бог наш…“


О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже —
мен в сърцето и в душата…


Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;


не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;


не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;


не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;


не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!


А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!


Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода —
да се бори кой как може
с душманите на народа.


Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!


Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…




Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство