понеделник, 2 юни 2008 г.

Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо?

Доста неща се случват в нашата държава, но някои са просто плод на популизма на българските политици, "Ако искат да станат български граждани, чужденците да се отказват от досегашното си гражданство и да се заклеват във вярност към Христо Ботев или Васил Левски. Такива идеи изложи във вторник министърът на правосъдието Миглена Тачева (НДСВ) по време на кръгла маса за политиката към българите в чужбина." Това е предложение от 13 май. Интересно ми е доколко тази министърка е запозната с идеите на Левски и Ботев, предполагам че тя просто е чувала техните имена и най-много да знае "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя губя само мене си" и

"
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!"

Като цяло на мен тази идея ми допада напълно и я подкрепям както се казва с две ръце, но колко хора могат да кажат, че познават идеите на Левски и Ботев. Аз силно се съмнявам че нашите политици ще застанат зад тях, още повече че щом някой ще се кълне в тяхното име това би трябвало да означава, че техните идеи са основополагащи за нашата държава, така да се каже те са стълбовете върху които се гради нейното бъдеще. Ето ви няколко примера:

Първо от Левски
"Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме."

"Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?"

" Ония които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като бъде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото за де да тръгнат."

"Ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме един други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение"

" Щял да дойде някой си по по някакво вишегласие, право или криво да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо."

" Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа."

" Казахме ви по-горе, какво чорбаджиите спират животът на всичкият народ; забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите!"

"В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкият народ?Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред бога, близо е времето."

" Ето! Ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре - не! И милиони да давате."

"За отечеството работим, байо! кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!"

"Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре!Аз ще докажа , че до днес каквото съм работил, нямам погрешки в нищо."

"Скоро, скоро е денят за общонародно въстание и на сборното място всеки ще се вика да даде работата си според силите на всеки един, както му е казано да върши. У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилията му ще бъде изгонена из Българско."

"А ще каже някой си: Ами ако умра? То ние му казваме, че неговото име навеки остава живо, а заслугата му ще се предава на деца, унуки и пр. Следователно да се спечели този свети дар и от бога венец трябва по-напред да жертва всичко, па и себе си! Това е данъкът, дето ви се писа - когото колкото по-скоро да гледате да го приготвите и то точно според състоянието си; защото ако се усети отпосле, че някой утаи или отрече помощта си, ще дойде времето, което е веч близо, и ще се обезчести от целият български народ; ако сега се отървете от нашият нож, който после малко ще захване да изпълнява длъжностите си срещу опачните (мними родолюбци, които обещават за когато чак видят!) и предлагат всякакви извинения, като че уж му било препятствувало не знам какво си и не прилягало да му вземе участие; пари не дава да не би уж узнало турското правителство или пък готови пари нямал; и тъй нататък. На такивато за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милият ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранинът, то за него няма страх, няма и извиненията никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореречената ни слава от българскит народ и венец от бога. Инак от това той не е българин, не е християнин, не е и човек! Следователно нему смърт, смърт и смърт!"

" Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими
във всяко отношение."

"
Водителите на тая работа трябва да са упознали до тънко човеците, като кой е К – в, Ц – в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри , а в какво не! Где стоят техните слабости, щото да им се не дава да паднат в тях и да се не увреждат! Да се осъждат единият и другият, без да се повредят в работата, и пр. На такива хора дай работа , които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е, още и по времето да нарежда и работите. Длъжност ми е да кажа, защото можа да умра. Гледайте."

"Който не е чист, убивам го; на неразбраният не давам му, което видя, че не е за него; изпитвам човекът в работа и така го пущам за по – нататък. По – право да кажа , ако вий мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажите, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да ви докажа фактично не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два дена с мене в работа."

"Байовци, пак да повторя: в тая работа добре трябва да си отваряте очите. И работа трябва, работа! Не да се слуша всекиму, защото има хиляди работи да се вършат, а не можат по таквиз неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излазя друго, а пред които е говорено, става лъжа. И така хората им се иска да не вярват вече на друго. Где какво е говорено, не мога ви писа, защото книгите са с пари."

"Всичко е истинно, което се изрече, за нас няма шега, защото всичко речено наистина изменява се на шега. В народната работа няма шега, пазете се ви казвам. . ., защото и мойте шеги да ги вземате за работа."

"
Както казах по – горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61 – во да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, че си неверен, то децата ти ще видят, ще помислят и за тебе. Следователно и по волята народна ето и уставът, по когото, като върви секи народен, няма за какво да се пишат глупости, които го докарват да пристъпи за смърт. Ето че ти не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по – голямо и да убие народа."

"Ето работата дотук, която съм я довел сами дотук и сами искам да дам сметка за доходите и разходите, и сами показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне и парица и да не смее да се лъже!"

Наказателен закон


§ 1. Ако някой, бил Войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт.

§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „Демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна ( в смисъл конституционна монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§ 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§ 6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.

§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.


А ето и от Ботев "Вопросите решени, целта обазначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носим с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса!"

"Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова се и покаях. В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата!"

"Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите;"

"Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език."

"Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „Гледайте, очи, ненагледайте се!“

"А ти… О! Ти си българин и патриотин! Запей песента „Гъби, мои гъби“, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: „Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! — Ето петлите! Джав, джав! — Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина.“

"Ние живееме в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълниме дългът си към своето Отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се одели от плещите си в името на совобадата и за благото на цялото човечество."

"Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си. — Когато е така, то какво тряба да се прави? — Преди сичко ние тряба да влеземе в самуиловска борба с новата Византия, пък тогава вече да заемеме от Европа това, щото ни е потребно, щото ни не достига й щото е признато за полезно на човекът. В противен случай с нашият живот е неприменимо нищо човеческо и ние твърде лесно можеме да загинеме."

"Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!“

"На другият ден българското „аз“ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, отколкото заплатили, и че останали твърде доволни от „разпалените“ тостове на патриотическото вино. Иди после това при изтрезнелият патриотин, който вчера е бил готов да се бори с Голиата и да даде даже и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да изпълни барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си луд или че не си още изтрезнял. Видите ли кои сме ние?"

"Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди — дору още се радва, кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такава дума на нашите, например (ний се с примери ще говорим) литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта."

"Мас има, свиня не е; ум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то?

— Чорбаджия."

"В затворената печатница на букурещките български мандарини, която носи название: „Небесно отечество“ — турила се е под печат книгата: „Верую“ на пияниците и „10-тях заповеди“ на кръчмаря. Тая книга ще се изпечата с черно неготинско вино, което пият повечето от владиците. Ний препоръчваме тая книга на еснафът на св. Архангела; защото виното е родило велики човеци, а ти, български народе, за да станеш велик, трябва по-напред да бъдеш горчив пияница. А пиянството има три градуса: 1) когато вървиш, да залиташ от дувар на дувар; 2) двама да те държат под мишниците и трети да ти мести краката, и 3) да лежиш на пътя, а гаргите да ти кълват очите, както тебе, народе, кълве секи, кой отде помине — и турчин, и поп, и дявол."

"Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, —
патриот беше клетото —
спечели двесте жълтици!"


В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!


Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!


Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, —
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, —


грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!


Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!


Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни —
крещим: „Хайде на Балкана!“


Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!


А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!


О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!


Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий… вий сте идиоти!


Хайде сега да се закълнем:


Народна Клетва


Заклевам се в Евангелието, в честа си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред Честното събрание на съзаклятието, че от всичко което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам какво полагам за святата тази цел, живот и имот.
Заклевам се и обещавам, безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятният Таен Централен Български Революционен Комитет съвременно мълчание, и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда Предател, или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.
Заклевам се.


Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство