петък, 11 април 2008 г.

Изгубеният свят

Днес гледайки сина си, отново потънах в миналото и се замислих за това как си играех като дете. Знаете ли какво е пирпилешник? Сигурно не, е пирпилешник това е пумпал, така му викаха баба и дядо, но най интересното е как се правеше. На село седяхме по цяло лято с братовчед ми, баба и дядо много ни обичаха и всячески се опитваха да ни показват разни неща, като например как се прави пирпилешник. Баба ни, вземаше една дървена макара - от тези за конци, тогава макарите бяха дървени, дядо ни я разрязваше на две, след това трябваше да се намерят две счупени вретена, пак дървени, те бяха шарени изписани с разни орнаменти подобни на шевици, от тях се отрязваше острата част и макарата както е срязана на полвина се набиваше на вретеното. Дядо ми подостяше така получените пирпилешници и ето ти готов пумпал. Няма да ви казвам колко вретена сме потрошили за да си правим такива пирпилешници и с какво нетърпение чакахме да се свърши конеца на някоя макара, за да можем да я използваме. Като станеха готови, ги завъртахме и чакахме да видим чий пирпилешник ще спре пръв да се върти.

вретено


А пушкало правили ли сте си? Какво е пушкало? Пушкалото се прави от едно дърво, мисля че се казваше свирчовичина, на което сърцевината много лесно се махаше. Като отрежехме един сравнително дебел клон, около 3 см ние премахвахме сърцевината му и правехме бутало което да влиза плътно в отвора, който се получаваше. Със кълчища намазани ако не се лъжа с мас, запълвахме отвора от едната страна и когато рязко натиснехме буталото се чуваше звук като от изстрел.
Вечер пък като седяхме край печката на дърва и огънят бумтеше, баба ни измисляше и друго занимание с което хем и помагахме хем беше нещо като игра. Като повечето баби от село тя предеше вълната на ръка с хурка. Сигурно много от вас незнаят каво е хурка? Хурката е уред от дърво, на която привръзват къделята. Съставните части на хурката са: урчило и къжел. Ето и снимка.Дългото нещо е хурката а късото е вретеното.


Докато предеше вълната тя я навиваше на гранки, които после трябваше да се навият на кълбета. Баба ни, ни даваше по е дна гранка от изпредената вълна, на мен и на братовчед ми, и ни караше да ги държим докато тя ги навиваше на кълбета, като ни казваше, че на който първи му свъши гранката той първ ще се ожени, но каво разбирахме ние тогава? А да се държи гранката не беше лесно трябваше да опъваш яко с двете ръце за да не се оплете преждата. Всъщност, като се замисля преждата първо се навиваше на вретеното и от там вече се навиваше на кълбо, но имаше и прежда на гранки, откъде се вземаше - ходи че се сети!
Като всяка селска къща и ние си имахме котки, това обаче не са онези разглезени домашни котки, живеещи в апартаментите, тези бяха свободни и идваха при нас само когато си поискаха, е икогато огладняваха разбира се. Вечер гледахме телевизия а котките лежаха до печката, или пък вземахме някоя в скута си и ги чешехме под брадичката докато замъркат. Ако имаше малки котенца ставаше още по весело щото им давахме по едно кълбо прежда и се забавлявахме докато ги гледахме как си играят с него. Абе хубаво си беше!
Ето ви един линк където ще видите доста неща излезли вече от употреба, но навяващи топли спомени.
http://www.drajinci.selo.bg/gallery/

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство