неделя, 20 април 2008 г.

Батак чалма не слага - или последният опит за масово помохамеданчване по Българските земи.

Ето че започвам тази доста болезнена тема, през изминалата година имаше опити и тази част от историята ни да бъде осквернена от едно псевдо-научно изследване. Тези опити продължават виж http://dnes.dir.bg/2008/04/16/news2898510.html
Тука аз няма да споря просто ще изложа фактите такива каквито са, нека всеки сам да отсъди. Ще започна с едно стихотворение на Иван Вазов:

Възпоминания от Батак
(разказ от едно дете)


"От Батак съм чичо"
художник Ангел Гарабитов

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.


Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.


Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.


А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.


И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.


Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.


Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!


Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.


Пловдив, 1881


Както повечето произведения на Вазов и "Възпоминания от Батак" има съвсем конкретна жизнена основа. "Това дете беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си - разказва Вазов - То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо. Детския му стил съм запазил в разказа."


Това е Иван Тодоров Ганев, който по време на клането е бил малко дете, ето и снимката му:


Ето и няколко картини изобразяващи сцени от Епопеята Батак:

"Бейовете падат на колене пред баташките войводи" худ. Сашо Рачев


"Защитата на черквата" худ. Сашо Рачев


"Боят в черквата" худ. Сашо Рачев


И прословутата картина "Баташкото клане" худ. Антон Пиотровски

Стана късно ще продължа утре.

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство