вторник, 29 април 2008 г.

Батак чалма не слага - или последният опит за масово помохамеданчване по Българските земи. 3-та част

Ето че най-накрая намерих малко време за да продължа темата. Основа на тези публикации е книгага на Георги Методиев "Епопеята Батак". Тази книга ме накара да се замисля и да препрочета и преосмисля другите източници за случилото се в Батак по време на априлското въстание. Тази книга е издадена през 1980г. и е плод на дългогодишни издирвания на автора. Аз съвсем случайно се сдобих с нея на, когато ходих на битака в София от една циганка срещу един лев. Тази книга е издадена в тираж 20000 бр. , така че вярвам, че който иска може да я намери при по-усърдно търсене в антикварните книжарници, а ако не там то в библиотеките би трябвало да я има. Но да преминем към темата.

Днес ще се опитам да отговоря на следния въпрос - Какви сили са хвърлени срещу Батак, башибозуци или редовна войска? Този въпрос може би изглежда маловажен в очите на повечето хора, но уверявам ви това не е така. Както са очаквали предводителите на въстанието, зверствата извършени от турците по време на потушаването на бунта, разбудиха съвеста на Европа. Османската империя се е намирала в положение на натиск от великите сили и особенно Русия и е трябвало да дава обяснения за станалите зверства. Решението било цялата вина да се хвърли върху така наречените башибозуци още по-добре, ако тези башибозуци са помаци живеещи около въстаналите населени места, виждате ли това са си българи но приели мюсюлманската вяра, ние нямаме нищо общо, те са извън нашия контрол а и са действали при самозащита. Това се е стремяло да докаже правителството на Османската империя, искало е да прехвърли отговорноста.
След реформите от 1843 и 1869г. имперските въоръжени сили се изграждат по образец на европейските армии. Обаче те запазват известни специфични за тях особенности, които имат голямо значение при потушаване на въстанието. Една от тези особенности е, че военната повинност се отнася само до мъжете-мюсюлмани от 20 до 40 годишна възраст. Османската империя е имала три категории войски: низам(действуващи войски), редиф(запас-първи призив) и мустахфъз(запас - втори призив или опълчение).В действуващите войски (низама) войникът служи до 26-годишна възраст, след което преминава в редифа, където се води на военен отчет до 32-годишна възраст. След това той се зачислява в мустахфъза - до 40-годишна възраст. Редифите и мустахфъзът са зачислени в табури в най-близкия им гарнизон, с които периодично водят бойни занятия, а по селища водят с чауши (сержанти) или офицери също периодично строеви занятия. Тъй като са организирани на териториален принцип, т.е. свиканите запасни се явяват в най-близкия гарнизон, където са водили и занятия и знаят табура си и командирите си, това осигурява сравнително бърза за онова време мобилизация. Редифските и мустахфъзките табури действат и самостоятелно, без низама. Често срещаме в печата наименованията: "редифски войски", "опълчение", "резервни войски" - всичките те са съставки на редовните войски. Още една особенност, също така много характерна за времето на априлското въстание - при спешни случаи, каквото е това въстание, редифските и мустахфъзките табури вземат само оръжието си под командата на офицерите си , без да се обличат във военна униформа, участват в боевете със свое облекло. Именно тази е една от причините населението, журналистите и пътешествениците да не могат да отличат тези редовни войски от башибозука и да ги наричат нередовни. Нека да проследим как се събират войските за потушаване на въстанието в Четвърти революционен окръг:
Още в първия ден на въстанието, 20 април, заповед за мобилизация на запасните издава и одринският валия. с помощта на телеграфа заповедта стига до каазите най късно на следвашия ден 21 април. На 21 април от одрин към Пазарджик заминава със специален влак първият табур редовна войска, следван от първите няколко вагона оръжие; същият ден вечерта от Цариград потегля към Пловдив - Пазарджик втори табур; на 22 април, пак от Цариград към Пловдив - Пазарджик потегля трети табур, а същия ден от гара Сиркеджи все с влакови композиции заминават за Пазарджик нови 4 табура; пак на 22 април от Одрин за Пазарджик начело с члена на военния съвет Селями паша тръгват още два табура пехота и два конни полка; на 23 април от Цариград се изпращат два войскови ешалона с около 10 табура, а отделно от тях от Одрин, пак за Пазарджик се отправят още 4 роти; на 24 април от Одрин потегля друг ешалон с още два табура пехота и артилерия. Същия ден от Цариград за Пловдив заминава още един табур; на 26 април пак от Цариград все за Четвърти революционен окръг тръгват нови три табура; след този ешалон от Цариград се отправя и друг със 17 вагона, натоварени с оръжие и боеприпаси; на 27 април от Цариград за Пловдив се изпраща още един табур пехота и два ескадрона конница; пак на 27 април от Одрин през Пловдив транзитно преминават за Пазарджик артилерийски части , придружени от хиляди редифи и башибозуци. Или само от Цариград и Одрин за потушаване на въстанието в Четвърти революционен окръг от 21 до 27 април са съсредоточени около 30 табура пехота от 800-1000 души един табур, 2 конни полка, 2 ескадрона и неопределен брой артилерийски части.
Но освен от Цариград и Одрин към Четвърти революционен окръг се изпращат още: на 26 април от Хасково - пет отделения пехота; на 24 април в Пазарджик е съсредоточен Чирпанският кавалерийски полк. От нишката групировка се отделят начело с Хасан паша 15 хиляди войници.
Предвид замисъла на командването за мълниеносно смазване на въстанието още на 20 април министърът на войната нарежда на всички военни чинове да се завърнат по местата си, където да се намират непрекъснато от 6,30 до 17 часа. Всички редифи се свикват под знамената, но уж за редовни месечни учения и след това ще се освободят; Още на 24 април от Цариград за Пазарджик като главнокомандващ на войските-потушители заминава командващият първа гвардейска армия и началник на Цариградския гарнизон Адил паша, следван от началника на Одринския гарнизон Хафъз паша, командващия Нишката военна групировка бригадният генерал Хасан паша, членът на висшия военен съвет Селями паша, одринския валия Акиф паша, пловдивския мютесариф Хамид паша, Тахир паша, Решид паша. Тук са и полковниците Хаджи Хасан бей, Али бей, Гаванозоглу и др. , а заедно с главнокомандващия имперските въоръжени сили Абдул Керим паша в Пазарджик идва и Шефкет паша. Най-сетне в Пазарджик пристига и самият министър на войната Хюсеин Авни паша.
Без съмнение част от тези войски потушават въстанието и в Батак. Срещу Батак са изпратени войски и от солунския вилает - от Драма и Серес.

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство