събота, 26 април 2008 г.

Батак чалма не слага - или последният опит за масово помохамеданчване по Българските земи.2

Мисля, че долуизложеното няма нужда от коментар.
СТРАДАНИЯТА НА ЕДНА БАТАШКА ДЕВОЙКА

Протокол за разпита на баташката девойка Гина пред специалната комисия във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 319—322.

Въпрос. На колко години си?
Отговор. Петнадесет.
Въпрос. Как те отведоха от Батак и къде те заведоха ?
Отговор. След разрушението на селото ни закараха с една тълпа хора извън селото и след като прекарахме там час или два, Мехмед заедно с двама или трима от своите другари дойде и ме отведе.
Въпрос. Имаше ли някои други при тебе, когато те отведоха, и ако имаше, какво сториха, като видяха, че те отделят от тях, и ти отиде ли доброволно?
Отговор. По това време там бе сестра ми Митра, която плачеше. Аз не исках да отида с Мехмед и също плачех, обаче той ме отведе насила.
Въпрос. Къде те заведе оттам?
Отговор. Той ме заведе в планините и след като стоях там една нощ, на следната сутрин ме заведе право в къщата си в селото, наречено Хюсеин-ова (?), Неврокопска околия.
Въпрос. По пътя другарите на Мехмед бяха ли с него?
Отговор. По пътя имаше вече една тълпа, която постоянно се увеличаваше. Другарите на Мехмед бяха също с нас, обаче и те бяха взели по едно момиче и се разделиха с нас по пътя.
Въпрос. Колко момичета отведоха другарите на Мехмед?
Отговор. Другарите на Мехмед отведоха от нашето село освен мене още едно момиче, което Талиб, братът на Мехмед, взе за себе си. И така, всички ние заедно отидохме в едно село. Името на момичето бе Ванка. И сега Ванка, Талиб и всички сме дошли тук [в Пловдив] заедно.
Въпрос. Мехмед спа ли с тебе в планината през нощта на пътуването?
Отговор. Мехмед не спа с мене през време на пътуването.
Въпрос. Досега Мехмед спал ли е с тебе и ако е спал, кога стори това за пръв път?
Отговор. Мехмед спа с мене след бракосъчетанието, т. е. след като то бе записано.
Въпрос. Колко дни след твоето пристигане в Хюсеин-ова спахте заедно?
Отговор. Мехмед се опитва около една седмица да се ожени за мене, обаче аз не давах съгласието си, понеже знаех, че той си има жена. Аз го помолих да ме изпрати на друго място като слугиня, обаче той отговори, че по-скоро би ме убил, отколкото да ме пусне. Поради това аз бях принудена насила да остана с него.
Въпрос. Има ли Мехмед все още друга жена?
Отговор. Да, има. Името ù е Хатидже.
Въпрос. Кой записа твоето бракосъчетание и кои бяха там по времето, когато бе записано? Какво ти казаха и те попитаха там?
Отговор. Каза ми се, че човекът, който го написа, бил кехая. Там имаше голяма тълпа. Аз не си спомням дали ми зададоха някакви въпроси, обаче дори и да са сторили това, аз нищо не им казах.
Въпрос. Какво те пита ходжата, докато писа брачния договор?
Отговор. Аз не бях питана за нищо, докато тълпата беше там — нито преди брачният договор да бъде написан, нито дори докато се пишеше.
Въпрос. Не те ли питаха дали искаш Мехмед и дали ще го приемеш за съпруг?
Отговор. Не.
Въпрос. Беше ли ти тогава всред тълпата?
Отговор. Аз бях тогава в стаята.
Въпрос. Кои лица бяха с тебе там?
Отговор. При мене там имаше туркини и помакини.
Въпрос. Отде знаеше, че ходжата отвън пише брачен договор?
Отговор. Така ми казаха. И после ме заведоха на мястото, гдето беше ходжата.
Въпрос. Какво ти казаха там?
Отговор. Говорехме помежду си. Аз си спомням какво ми казаха. В началото настоявах да не бъда омъжена, обаче впоследствие жените ме убедиха.
Въпрос. Заведоха ли те някъде другаде освен в Хюсеин-ова?
Отговор. Ние отидохме в селото на Мехмедовата сестра, понеже бяхме поканени там.
Въпрос. Никога ли не те заведоха пред местната власт?
Отговор. Не.
Въпрос. Какво име ти дадоха там?
Отговор. Зейнаб.
Въпрос. Кой ти даде това име и кога ти бе дадено?
Отговор. Хората в къщата ми го дадоха. Мехмед искаше да ми даде друго име, обаче майка му, жена му и сестра му ме нарекоха Зейнаб.
Въпрос. Мехмед, майка му или сестра му казваха ли молитви в къщи ?
Отговор. Да.
Въпрос. Караха ли и тебе да казваш молитви?
Отговор. Те ми казваха да правя това, обаче аз не го сторих, защото не знаех как да казвам молитвата.
Въпрос. След като си женена за Мехмед, искаш ли да живееш с него?
Отговор. (След като помисля малко.) Да.
Въпрос. Искаш ли да живееш с другата му жена Хатидже? Кажи, не се страхувай. Тук никой не те заплашва, ти си свободна да кажеш, каквото мислиш.
Отговор. Аз бях принудена тогава да се съглася с това, обаче не желая да живея с Мехмед.
Въпрос. Обаче ти казваш, че искаш Мехмед за съпруг. Сгрешила ли беше тогава?
Отговор. Аз казах тъй от страх да не бъда убита. Поради тази причина аз се съгласих на това, иначе не желая на никаква цена да живея с Мехмед.
Въпрос. Къде се беше скрила, преди помаците да те изведат от село Батак?
Отговор. Аз бях в църквата.
Въпрос. Кой те изведе от църквата?
Отговор. Ние сами излязохме.
Въпрос. Колко дни прекарахте в църквата?
Отговор. Ние стояхме там два дни и в деня, в който убиха баща ми и брат ми, аз излязох от църквата, за да се спася.
Въпрос. За какво влязохте в църквата?
Отговор. Ние отидохме там, за да се спасим.
Въпрос. Умря ли някой в църквата през тези два дни, когато бяхте там ?
Отговор. Не, никой не умря в църквата, преди да влязат башибозуците.
Въпрос. Къде и кога убиха баща ти и брат ти?
Отговор. Башибозуците ги убиха, когато влязоха в двора на църквата.
Въпрос. Кога башибозуците влязоха в църквата?
Отговор. Два часа преди залез слънце.
Въпрос. Кога напуснахте църквата?
Отговор. Ние излязохме след изгрев слънце на другата сутрин.
Въпрос. Стояха ли башибозуците в двора на църквата цялата нощ до другата сутрин?
Отговор. Те бяха в църквата през цялата нощ до следната сутрин.
Въпрос. Какво правеха те през цялата нощ?
Отговор. Те стреляха и убиваха хора през цялата нощ.

ОТВЛЕЧЕНИ ЖЕНИ И ДЕЦА ОТ БАТАК ПРЕЗ 1876 Г.

Из доклада на руския вицеконсул в Пловдив А. Н. Церетелев до руското посолство в Цариград. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 303.

Много жени и деца [от Батак] са били задигнати, три от тези млади момичета били убити на 17 юли близо до Пловдив от своите похитители — Саид, синовете на хаджи Кока и други, които са ги влачили в продължение на един месец след себе си.

ОТВЛЕЧЕНИ И ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ БАТАШКИ ДЕВОЙКИ

Из разказа на Гина Илиева, 14-годишна, от Батак, записан от еп. Гервасий през 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2 № 1411, л. 1 334.

Доведоха при мен и това момиче Марушка Димитрова Кавлакова, около 12—13-годишно, и друго едно момче Ангел Димитров, около 10—11-годишно. Тогава ни закараха тримата в с. Аланджиево [Змеица] у Мустафа Дюдлето, у когото стояхме около 100 дни, после дойде Ахмед ага и ни прати да си отидем в Батак. Много ни мъчиха да се потурчим, но ние не искахме.
От Батак има две сестри, Аглика и Николина Тодорови Цачови, и тях също закараха в село Късък; Аглика у Смаил Кехая, а Николина у бошнака Ахмед ага. И тях също мъчили да потурчат, но в същото време и тях върнаха в Батак.

ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ МОМЧЕТА ОТ БАТАК

История на Георги Носков, 10-годишно момче от Батак, записана от еп. Гервасий в Пловдив през 1876 г. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1333.

Баща ми имаше пушка и нож, които предал на турците, и, както ми каза мама, после турците го заклали и не зная как. Като бях заспал в зимника, гдето се бяхме скрили, събудиха ме и като излязохме на сокака, видяхме, че колят хората, и ме сбутаха, та паднах, и не зная как ми посекли ръката, не усетих и не помня. После ни изведоха на ливадата и там мама ме даде на един турчин Асан Гаджик Тюфекчи. Той ме заведе на едно село Ниглиде (така го казва момчето). Този турчин ме продаде на друг турчин Мехмед. Преди Асан ме наименува и мен на името Асан. След доста време дойдоха две заптиета с коне, та ме земаха и закараха на Пазар, от Пазар ме закараха в Кавала, от Кавала отидохме в Драма. Тук седяхме 5—6 дни, оттам отидохме в Серес, Оттам отидохме в Селяник, после в Цариград, после дойдохме в Пловдив, тук и пр.
Илия Петров от Батак казва, че „като бяхме в ливадите, взеха ме турците и ме заведоха в село Ниплие у Хасан Дупчев. Той ме продаде на Хасан Рязован и ме заведе в село Бракчикта. Той ми тури име Ахмед. Там стояхме доста. После ме взе заптие, та ме заведе в Кавала. Оттам друго заптие ме заведе в Драма, оттам пак друго в Селяник, оттам в Цариград, Пловдив, тук“. Това момче е около 10 години.
Христоско Атанасов от Батак, откраднат от турци в Саръ Шабан заедно с другаря си Колю Стоилин. Сега се намирали в един турски конак в Саръ Шабан, където имало освен тях още 10 момчета.

ЗВЕРСТВА НАД ПОРОБЕНИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА

Из дописката на Дьо Вестин, поместена във в. «Фигаро» от 30 юли 1876 г. — Вж. Н. Тодоров, Положението, с. 363.

Караха изоставени деца, които били останали сираци. От тях били продадени голям брой и не се намирали повече купувачи. Отивали другаде, за да предложат стоката си, чийто брой се увеличавал с всички улични деца, срещнати по пътя. Тези дечица, уморени и умиращи от глад, не могли да следват палачите си и унищожението започнало. Някой направил бележка, че между тези деца може да има европейчета, и властта заповядала да не се засягат тези, които не са българи. Един башибозук посъветвал и се взело решение децата да се заставят да се прекръстят. Тези, които се прекръстили по източно [т.е. като православни християни, П.Б.], били удушени.

ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО НА БАТАШКАТА ДЕВОЙКА ГИНА ВАНЕВА

Из изповедта ù, писана на 22 септември 1876 г. в Пловдив. — Вж. Архив на БАН, ф. 1, оп. 2, № 1411, л. 1260.

Башибозуците ни изведоха на ливадите и започнаха да казват: «Хайде сега да се простите, защото, която е хубава, ще я потурчим, а лошите ще изколим.» По-хубавите девойки завлякоха по селата. Мене ме хвана Ахмед Базиски и ме заведе в Устина и седях една неделя. Със заплашване и насилие той ме потурчи и обезчести, като гледах кога ще се избавя от ръцете на този кръвник. Слава Богу, като дойдох в този град, при многото заплашвания да не хвърля фереджето, че щели да ме заколят, като Ви видях, дядо владика, аз Ви последвах като мой духовен баща и се спасих.

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство