понеделник, 31 март 2008 г.

Оставката на министъра

Литературен конкурс: “Оставката на министъра”
От участниците се иска да напишат къс разказ, описващ събития, които биха накарали министър сам да си подаде оставката и да изпрати текста или препратка към публикацията на адрес peio@peio.org. Авторът трябва да даде възможност текстът да се разпространява при условията на Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното, за да може да добие максимална популярност. Текстовете ще бъдат публикувани по реда на получаването им на нарочна уеб страница и ще бъде дадена възможност на всеки да изрази мнението си. Засега наградният фонд е 1250 лева, но ще се опитам да привлека още средства и ще актуализирам страницата своевременно. Кой ще получи наградата и как ще бъде разпределен наградния фонд ще се определи от хората, участващи в формирането на наградния фонд по механизъм и с аргументация, които ще бъдат направени пубично достъпни. Краен срок за изпращане на текстовете е 10:00 часа на 08 Април 2008 г.


ОБРЕЧЕНИЯТ

Най-накрая всички бяха тук. Премиера за пореден път ги преброи, предстоеше им трудна игра. Вече беше получил инструкции така както и другите бяха получили своите, все пак бяха посветени в една организация, и ако искаха да запазят местата си един от тях трябваше да се жертва. Този път обаче избора беше лесен, целият театър който щеше да се разиграе след малко целеше жертвата да не се усети че всичко е предварително нагласено. Отвън се чуваха виковете на тълпата, лумпени, мислеха си че представляват гражданско общество а всъщност бяха марионтетки несъзнаващи собственото си нищожество. Той знаеше кой стои зад тези недоволства, те искаха да докопат еврофондовете както и контрола върху газопроводите, борбата беше навлязла в ключов етап. Един от подчинените му трябваше да си отиде, и той вече знаеше кой. Всъщност всички знаеха с изключение на предателя. Имаха купен човек в правителството и то купен от същото общество което беше изпратило и тълпата отпред. Играта беше сложна, но той не случайно беше станал премиер толкова млад, беше заложил всичко, честа си , името си, бъдещето си, дори и задника си.
- Е колеги виждате, че положението е сложно, ние сме по средата на мандата, а натискът върху нас е неимоверен. Знаете какви са правилата, трябва да изберем един виновен, той ще понесе цялата вина и ще бъде хвърлен на журналистите, а те ще занимават тълпата достатъчно дълго с него, все пак за това им плащаме. Готови ли сте? Знаете и как протича гласуването.
Премиерът извади шапката и тръгна от човек на човек. Първи трябваше да гласува обреченият, той бръкна в джоба си и пусна един сребърен полумесец, подсмихвайки се. Следващият бръкна в джоба си и пусна запалка, втора , трета . . . запалките затрупаха полумесеца, а усмивката на обреченият помръкна, това не можеше да е така, те нямаше откъде да знаят, това трябваше да е случайност.
- Гласуването приключи колеги, всички видяхте резултата - и се обърна към обреченият - имаш 48 часа да се подготвиш, правилата ще бъдат спазени.
Срещата приключи. В залата остана само премиера, той гледаше тълпата лумпени, " Никога няма да съм на тяхното място, те не знаят нищо. Скандалът е само театър за пред очите на непосветените - това беше любимата му мисъл" и се засмя.

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство