понеделник, 24 март 2008 г.

Косово да го признаем или не? Геополитиката на Балканите или защо ни наричат барутният погреб на Европа.

Балканите се сдобиха с нова държава. Първоначалната ми реакция, както и на повечето незапознати с историята на Балканите хора, беше инстинктивно отрицателна. Цялото наше поколение беше свикнало да приема Косово като неразделна част от Югославия. Всички ние знаем за историческата битка на Косово поле, когато обединените християнски сили се опитват да дадат отпор на Османските турци и приемаме отделянето на Косово, като едва ли не ограбване и преиначаване на историята.Още повече, че някой виждат в този акт един прецедент който би могъл да се използва за бъдещето отделяне на части от нашата страна, а в световен мащаб и не само то нея. Във връзка с това аз реших да се поровя както из интернет така и в най-различни книги та дано да си съставя една вярна картина на причините за случващото се. Първия въпрос на който исках да си отговоря, бе: откъде се взема тази страна Албания? Албания е средновековното латинско наименование на страната, която жителите и наричат Shqipëria, изговаря се Шкипърия, което означава "Земята на орлите". През втори век преди Христа, в "История на света", написана от Полибий, е споменат град на име Арбон, намиращ се на територията на днешна Албания. Хората които живеeли там се наричали Arbanios и Arbanitai. Друго предположение за произхода на албанците е, че те произлизат от илирийското племе Албанои, отбелязани от географа и астроном Птоломей, който нарисувал карта със голямо значение за разкриването историята на Илирия. На тази карта е отбелязан и града Албанополис.


Macedonia, Thracia, Illyria, Moesia et Dacia [Ancient Balkans]
Map from "A Classical Atlas to Illustrate Ancient Geography" by Alexander G. Findlay, Harper and Brothers Publishers,
New York, 1849.

Картина изобразяваща война на Илирите с Римляните.

В своята история написана през 1079-1080 година, византийският историк Михаил Ателиатес отбелязва че Албаноите вземат участие във въстанието срещу Константинопол през 1043г, а Арбанитаите са споменати като поданници на дука на Дурациум. В началото на 16 век, ново име на техния дом се разпространява сред албанците "Шкипърия" или "Страна на Орлите", името вероятно произлиза от семейния герб на рода на Скендербег. върху неговата личност ще се спрем малко по-късно. Територията на древна Илирия е била владяна от Римляни, Българи, Сърби и Османските турци. По време на османското нашествие Албания била разделена между много феодални владетели. Те се признали за васали на турския султан със задължение да участвуват във военните му походи и да му плащат всяка година определен данък. Заплашвани от Венецианската република, която владеела край адриатически градове в Албания, албанските феодали не се опитали заедно да се противопоставят на турската държава, която в началото на XV в. се намирала в критично положение поради нашествието на монголите начело с Тимур-хан (Тамерлан) в Мала Азия и междуособната война на синовете на султан Баязид, убит в сражението с монголите при Ангора (Анкара) в 1402 г.
Новият султан Мухамед I продължил завоевателната борба на предшествениците си в Балканския полуостров. Турците нахлули в Албания, завладели южната й част и наложили там своя военно феодален строй (спахии).Султан Мурад II завзел Централна Албания и поставил турски гарнизони в градовете, като оставил на местните феодали владенията им при условие, че ще изпълняват задълженията на турски васали (участие в походите на турците със своя войска и плащане годишен данък). Един от тези феодали бил Йоан Кастриоти, владетел на планинските покрайнини Мат и Дебър, по произход славянин (прадядото на Скендербег се наричал Бранила). Притиснат от Венеция и от Турция, той водил колеблива политика, ту ставал съюзник на Венеция в борбата й против Турция, ту пък се признавал за васал на турския султан. В знак на вярност в 1423 г., той дал на Мурад II трима от синовете си като заложници в Одрин, най-малкият от тях Георги Кастриоти добил военно образование в придворното училище в Одрин, станал мохамеданин с име Скендер (турска форма на Александър) и се отличил със своята ловкост, храброст и интелигентност. Главен извор е биографията на Скендербег, написана на латински език от хуманиста, албанец по произход, Marinus Barletius под заглавие Historia de vita et gestis Scanderbegi, Epirotarum principis, Roma 1508-1510. Неговият борчески живот е добил легендарен характер в паметта на албанския народ и на българското население от Шар планина до Охридското езеро. Българите-мияци в Дебърско се гордеят с неговото героично дело и се смятат за негови потомци. Това се дължи на обстоятелството,че в продължителната борба (близо 24 години) на Скендербег срещу турците е участвувало и българското население в неговото феодално владение. То е запазило още свежи спомени за тоя балкански герой.С Георги Кастриоти се гордеят и албанците, те го смятат за свой национален герой. Приема се, че той се родил в 1405 г. и бил на 18-годишна възраст, когато баща му го дал за заложник на султан Мурад II. За бойните си способности той спечелил доверието на турския султан. Участвувал в турските походи като пълководец и заради проявената храброст бил причислен към турската военна аристокрация със званието бег. В 1438 г. Мурад II го назначил за управител (субашия) на укрепения град Круя (или Кроя) главен град на турския санджак „Албания", който обхващал приблизително днешна Централна Албания, а в 1440 г. бил поставен за управител (санджак-бей) на Дебър.
Пребивавайки в тази област, Скендербег все повече се свързвал с народните маси, които се готвели за въстание срещу турците.За това ще да му въздействува баща му, турски васал, който както се каза, бил феодален владетел на областта Мат (в Северна Албания). Освен това той влязъл във връзка с Венецианската и Дубровнишката република, с неаполитанския крал Алфонс V и с Ян Хунияди (в българските народни песни Янко Сибинянин), който успешно отбивал пристъпите на турските войски в Трансилвания. В 1443 г. унгарската войска достигнала до р. Морава и при гр. Ниш принудила многочислената турска войска, предвождана от “румели валиси” (върховен началник на турските войски Балканския полуостров) Касъм паша, да се оттегли на юг. Скендербег, който като турски управител на Дебър също взел участие в тази битка, напуснал бойното поле и се върнал в Дебър.
Революционното възбуждение на населението там и намалението на турските военни сили в Албания го насърчили да се вслуша в гласа на народа и да започне решителна борба срещу турското господство. Най-напред превзел важната крепост Круя, гдето на 28 ноември 1443 г. сутринта се развявало вече знамето на феодалния род Кастриоти (черен двуглав орел на червено поле), което и станало национално знаме на независимата албанска държава. След това той превзел други градове и крепости, между които н Светиград (при сетнешното турско селите Коджаджик) в Дебърско.погранична крепост.С цел да създаде единна албанска държава Скендербег свикал в гр. Алесио (Леш) на съвещание („кувенд”) другите феодали в Албания. Те сключили военен съюз, наричан А л б а н с к а л и г а, за обща борба срещу турците (март 1444 г.). Скендербег бил определен за върховен вожд на обединените военни сили. Оттогава той водил упорита съпротива срещу турците до края на своя живот, като привличал самоотвержени бойци от Албания и Дебър, а вероятно и от охридската покрайнина Дебърца (Долна и Горна). Изобщо здрава опора му било борческото албанско и българско население в тези области, за да отбива усилените опити на турските султани Мурад II и неговия син Мухамед I да възстановят своята власт в Албания.
Иначе Скендербег бил поставен пред големи трудности. Негов неприятел била Венецианската република, която нямала интерес да бъде създадена обединена независима албанска държава. По нейни интриги някои албански феодали (Дукагин в Северна Албания, Арианити в Средна Албания) се отказали от съюза си със Скендербег и водели самостоятелна политика, дори влизали във връзка с турските султани и Венеция. Освен това близки сътрудници на Скендербег ставали изменници и помагали на турците. При все това той със своята армия, попълвана от боеспособня патриоти, изкусно използувал планинските препятствия в Северна Албания и Дебърската област и нито Мурад II, нито Мухамед II, завоевателят на Цариград, не могли да сломят неговата съпротива.
През пролетта на 1448 г. султан Мурад обсадил с голяма войска крепостта Светиград. Гарнизонът в Светиград, който се състоял от албанци и българи, е отбранявал мъжествено тази важна крепост до есента на 1448 г. Турците обаче открили водопровода на крепостта, спрели водата и храбрите защитници се принудили да прекратят отбраната на Светиград. Турската войска, въпреки че претърпяла много загуби, в 1450 г. обсадила главната крепост Круя и я атакувала с топовни гранати. Отбраната па Круя била ръководена с голямо изкуство от Скендербег, който бил подпомаган особено от селското население. Той непрестанно нападал турската армия от съседните планини. Султан Мурад II се видял принуден да снеме обсадата на Круя и се върнал в Одрин, като според едно известие оставил на бойното поле 2000 убити
турски бойци.
Мухамед II продължил с още по-голяма настойчивост борбата на баща си срещу Скендербег. Подкрепвай с войска и артилерия от неаполитанския крал Алфонс V, Скендербег в 1456 г. се борел да спре настъпателните походи на турците и да освободи гр. Берат (Белград) в Южна Албания от турското владичество, но претърпял поражение поради предателството на неговия бивш сътрудник Мойсо Големи.
В началото на септември 1457 г. турският султан навлязъл с голяма турска войска в Албания с прицел да превземе Круя. Скендербег и тоя път разбил нашествениците. С тази победа той се прочул в Европа като храбър пълководец и защитник на християнското население подобен на прославения вече трансилвански воевода Ян Хуниади. Папа Калист III, насърчен от този успех на Скендербег, подготвял кръстоносен поход против турците и поканил и Скендербег да вземе активно участие. Обаче този кръстоносен поход се подготвял бавно: Ян Хуниади умрял в 1456 г., а другите западни държавни дворове не виждали ясно турската опасност за цяла Европа. Понеже кръстоносният поход на европейските държави не се осъществил, в 1460 г. Скендербег приел предложението на Мухамед II да сключат примирие за три години. С това той целял да укрепи военните си позиции и да подготви народа за нова борба срещу Турция. През време на примирието той помогнал на новия неаполитански крал Фердинанд (син на Алфонс V) да потуши въстанието на неаполитанските барони, които искали да поставят за крал потомък на Анжуйската династия.
В 1462 г. изтекъл срокът на примирието и Мухамед II предприел нови походи срещу Скендербег, но не успявал да го победи. Очаквайки да се организира кръстоносният поход от папата, в 1463 г. Скендербег сметнал за полезно да сключи с Турция мир за десет години. Но Венецианската република побързала да отвори война на Турция и сключила военен съюз със Скендербег. Борбата на Скендербег срещу турците влязла в нова фаза. В 1464 г. той разбил 14 000 турска армия близо до гр. Охрид, храбро отблъснал в 1465 г. също и петте турски настъпления. В 1466 г. Мухамед II начело на 15 000 турска армия нахлул в отбраняваната от Скендербег Албания и обсадил Круя, но крепостта била героично Защищавана от албанския гарнизон и Скендербег нанасял чувствителни удари в тила на турската войска. След двумесечна обсада на Круя турският султан се оттеглил оттам, като възложил да продължи обсадата на тази крепост на Балабан паша (потурчен албанец), и построил близо до нея укрепен град, който нарекъл И л б а с а н (Елбасан, сир. непревземаемо място). При все това турците не могли да превземат Круя, а в 1467 г. бил убит Балабан паша. Безуспешна била и третата обсада на Круя, извършена от Мухамед П през юли 1467 г. В момента, когато Скендербег свикал на съвещание албанските феодали, за да организират обща борба срещу нашествениците, той се разболял тежко и умрял в Алесио на 17 януари 1468 г. Албанците обаче, въодушевени от неговите героични дела, не паднали духом и продължили борбата срещу турците, които успели да превземат Круя едва след двегодишна обсада в 1476—1478 г., а Шкодра в 1479 г., Алесио в 1506 г., Дулчино в 1571 г.

Портрети на Скендербег.





През 1839 година, Националния музей в Дания закупува печат, за който почти всички научни специалисти в света са единодушни, че принадлежи на Скендербег. Също така категорични са, че на печата пише:
“... Александър (Скендер) е император и крал. Император на гръцката страна и цар на турците, албанците, сърбите и българите ”

Шлема и меча на Скендербег.



Но да оставим тази несъмнено велика личност и да продължим нататък.В действителност борбата на албанците срещу турското господство продължила чак до Балканската война, когато по решение на великите сили се създава независима албанска държава, която смята за свой основател Скендербег и затова е приела за свое национално знаме неговото знаме.

Ето няколко карти проследяващи територялните промени на балканския полуостров до 1912г:

Карта на Балканският полуостров 1000г.


Карта на Балканският полуостров 1105г.


карта на Балканският полуостров 1210г.


Карта на Балканският полуостров - 1265г.


карта на Балканският полуостров 1340г.


Карта на Балканският полуостров 1355г.


карта на Балканският полуостров 1401г.


карта на Балканският полуостров 1444г.


карта на Балканският полуостров 1464г.


карта на Балканският полуостров 1672г.


Очаквайте продължение . . .

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство