събота, 22 март 2008 г.

На Битака

Днес ходих на битака в София. Отдавна се канех да посетя това място, тъй като бях чувал че там можеш да откриеш наистина ценни неща на смешно ниски цени. Е оказа се горе долу така, само че за да ги откриеш трябва да имаш доста търпение, зорък поглед и късмет. За тези които не са ходили на този битак ще обясня, това не е просто битак като битаците в другите градове. Аз съм ходил на битаците в Габрово, Казанлък, Стара Загора и Димитровград, там се продавад евтини киайски или турски стоки, някой купени от илиенци или директно от пристанищата на Варна и Бургас, докато тука все едно имате едно що годе добре подредено сметище. За този битак ми разправи една моя позната, тя ми беше казала че там обикалят много антиквари и колекционери които сред купищата боклуци понякога намират ценни находки. Това място е сигурно едно от малкото места, където срещу скромна сума от няколко лева, всеки може да продава каквото си иска без касов апарат и без да е нужно да доказва откъде го има. Битака отваря към седем и полвина и най-запалените антиквари са там още от ранни зори, те искат да са първите които ще огледат боклуците защото ако закъснеят някой друг може да се сдобие с ценната находка а не те. Аз самия не можах да отида толкова рано, едно че неуспях да стана друго че не знаех точно къде се намира и как се стига та се обърках и минах през гробищата а не по пътя откъдето минават всички. До битака се стига с автобус 86 като се слиза на предпоследната му спирка в посока към орландовци. Като се слезе на спирката се минава през една циганска махала (може и българи да живеят там но на мен ми се видя циганска), по пътя към битака също има тук таме импровизирани сергии, на които продават някои от жителите на махалата. Но да си доидем на думата. Ето че влизаме в битака и какво да видим. Всичките тези цигани и клошари които сме виждали да обикалят с най-различни и причудливи колички по софийските улици около кофите за смет и запустелите къщи бяха тук. Имаше също и българи, някои като моята позната събираха разни ненужни вещи от техни познати и идваха да ги продават тук. Имаше и някои които ми приличаха на антиквари и също имаха свои сергии. Повечето сергии бяха разположени директно на земята като се образуваха едни коридори, където едвам се разминаваха двама души, отвсякъде се чуваше обсъждане и пазарене, някой сваляха цените и до 50 и 20 стотинки. Тука имаше всичко : счупени детски играчки , части от компютри - основно платки, часовници , телефони, изподраскани картини, стари албуми със снимки на напълно неизвестни хора, мръсни дрехи , очила, пишещи машини , шевни машини, фотоапарати, ютия на въглища, порцеланови вази и статуетки, стари картички, грамофонни плочи, касетки, дискове, дивидита, видео касети, списания, килими, пердета, значки, монети, ордени, марки, писма на разни непознати хора писани до други непознати хора, вобще всичко което може да се намери по тавани и мазета и контейнери за боклук беше изложено тук и се продаваше, и не само се продаваше, но и се купуваше. Аз успях да се сдобия за скромната цена от 4 лв. с три много ценни за мен книги, едната от които беше издадена миналата година и струваше 20 лв. а аз я взех тука за 2., от една циганка която тъкмо идваше и си разстилаше сергията на земята. Вобще странно и шарено място, което сигурно ще посещавам и занапред.

6 коментара:

таничка каза...

Битака ми навява много топли спомени от детството- чалга, мизерия и грозотия. Никога няма да забравя онази безкрайна височинка(така си я спомням в детството) по която се стигаше до него. Иначе всичко конкретна свързано с битака ми е доста размазано.Благодаря за публикацията ти, защото ми напомни за приятни детски емоции.

ivailo_dance каза...

И тук се вижда какво е:
http://ivailo-dance.blogspot.com/search/label/%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%20%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0

Анонимен каза...

Преди да отида на битака преди няколко месеца , имах спомени от детството , в който свързвах битака с цигани и крадени вещи . Оказа се , че има много хора , които вместо да си изхвърлят ненужните вещи се опитват да ги продата , макар и на безценица.Със съпруга ми ходим от време на време , може да изпаднат доста хубави неща. Днес той отиде до там и докато е обикалял са му разбили колата на паркинга .Счупили са страничното стъкло , взели са акумулатора и някой лични вещи от автомобила . Немога да обясня с думи колко съм бясна от това ,че всеки път човек трябва да е на тръни , като излиза от дома си , като оставя колата на паркинга и въобще неща за които нормалните хора в нормалните страни не мислят.

Анонимен каза...

наистина доста исчерпателно и бих казал доста виарно добре че има хора като вас човек да се информира навреме и да се ориентира в ситуациата

почивка малдиви каза...

Поздравления за блога,който поддържате така добре и всеки път когато го посещавам намирам хубави теми. И според мен това място е сигурно едно от малкото места, където срещу скромна сума от няколко лева, всеки може да продава каквото си иска без касов апарат и без да е нужно да доказва откъде го има. Битака отваря към седем и полвина и най-запалените антиквари са там още от ранни зори, те искат да са първите които ще огледат боклуците защото ако закъснеят някой друг може да се сдобие с ценната находка а не те. Там може д аоткриеш каква ли не стока, и то на добри цени, дори и видове бормашини, почти нови, за някакви си левчета, най вероятно са откраднати но.....рискове винаги има.

Ранни записвания каза...

Имали сте късмет и определено това място ако бях на ваше, щях да ходя по често защото да си купиш нова книга само за четири лева е голям късмет и не всеки може да се похвали с това.Надявам се да ни пишете повече и да разказвате за интересните преживявания, които сте имали там.Жалко е само, че всичко е било така унищожено особено детските площадки и все неща за които ще са нужни страшно много пари за да се възстановят.Блога ви е много интересен и смятам вече често да го посещавам.Добре е да сме запознати със ситуациите които се случват по света.

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство