петък, 14 март 2008 г.

Нравствени писма до Луцилий - избрано

Луций Аней Сенека е моят любим философ, а сборника с неговите нравствени писма до Луцилий е любимата ми книга. В нея са дадени много отговори, но прилагането им в ежедневието ни е много трудно, все пак пеших да споделя част от написаното. Когато за пръв път взех тази книга в ръце, първото нещо което прочетох беше това писмо - и веднага реших да си я купя:

СЕНЕКА ПОЗДРАВЯВА ЛУЦИЛИЙ


Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш - ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма - ако вършим нещата зле; целия си живот - ако вършим не каквото трябва. Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Само измамваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.
Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий - лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава. Всичко, Луцилий е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.
Може би ще попиташ какво правя аз, който ти давам тези съвети. Ще ти призная честно: подобно на разточителен, но прилежен човек, мога да дам точен отчет. Не мога да кажа, че нищо не губя, но какво, защо и как губя - ще кажа; мога да дам обяснение за бедността си, но изпадам в положението на повечето хора, докарани до мизерия не по тяхна вина - всички им прощават, никой не им помага.
Е, какво тогава? Не смятам за беден човек комуто стига и мъничкото останало. Все пак предпочитам ти да съхраниш своето и овреме да започнеш. Защото според нашите предци " в края пестене не бива". Накрая остава не само най-малкото, но и калпавото. Бъди здрав.

1 коментар:

Ранни записвания почивка в Бодрум каза...

Статията ви е страхотна, рядко се срещат такива блогове от които може да научиш нещо и да се замислиш малко повечко над своят живот.Ето тези думи...' Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий - лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния....' наистина ако уловим всяка една минути и прави нещата които искаме сега в тези секунди без да оставяме нещо за по късно за утре или за след месец, ще водим един изключителен на живот и е чувстваме силно удовлетворение.Ще бъдем заредени с повече положителни емоции и няма да ни е страх да рискуваме.Ще се радвам ако пак ни пишете.

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство