четвъртък, 13 март 2008 г.

Какво искаш да учиш?

Когато бях малък а и по -нисък, често ме питаха какъв искаш да станеш като пораснеш? Не помня много добре какво съм отговарял, сещам се само, че по едно време исках да стана боклукчия, струваше ми се някак романтично и забавно. Тогава още не съзнавах, че тези които работят тази професия са поне у нас най-отритнатата част от обществото, просто исках да търкалям кофите за смет до камиона и обратно и да се возя отзад както се возеха боклукчиите. По-късно когато вече светът на възрастните беше дал своето отражение върху мен, но все пак запазвайки още желанието за творчество и свобода на мисълта казвах, че искам да стана архитект. Уви за съжаление нямаше как да отида да уча в съседния град където имаше средно училище с такава насоченост, така че в крайна сметка се оказа, че това са били едни безмислени въпроси на които моят отговор е нямал значение, все пак съм бил още дете и надали съм знаел какво искам, и тези въпроси възрастните са ми ги задавали поскоро за свое забавление а не на сериозно. Днес четох някаква абсурдна задача за първолаци в която се разказваше за някаква баба която имала 11 внука от тях 4 умрели и се питаше колко живи внучета са и останали? Замислих се кой ги пише тези учебници? И след като образованието, поне основното доколкото знам е задължително, не може ли поне да избираме сами учебниците и програмата по която да учат децата ни? Честно казано ако имах пари и възможности щях да създам свое частно училище в което да са застъпени следните предмети:
1. Философия
2. Математика
3. Риторика
4. Логика
5. История
6. Физика
7. Химия
8. География
9. Български език и литература
10. Физическо възпитание
Първите четири, поне според мен са крайно необходими на всеки който иска да постигне някакви успехи в обществото като цяло. Вторите четири биха дали насока по тясна за развитие на тези които искат да специализират по -тясно в някоя от областите на науката и техниката. За българския език и литературата просто мисля че няма смисъл да обяснявам - все пак сме българи. Физическото възпитание е крайно необходимо, като гледам днешните хора които нямат никаква физическа култура и не могат да направят дори кълбо напред - говоря това от собствен опит.
За съжалени обаче никой не ме е питал какво искаш да учиш? Просто учих това което можех да си позволя да уча. Сега колкото и да ми се иска нямам необходимото време нито необходимото спокойствие за да се отдам на всичко което не съм могъл да имам. Сещам се за една легенда за известния японски войн Мусаши които е бил затворен дълго време в една стая, като са му давали да чете различни книги - история, поезия, философия и след като е излязъл от този затвор той е бил ненаднминат не само в изкуството на меча но и в изкуството да преценява и опознава хората. Мечтая си за такъв затвор.

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство