вторник, 25 март 2008 г.

Косово да го признаем или не? Геополитиката на Балканите или защо ни наричат барутният погреб на Европа. 2- ра част.

И така, през първата половина на 19 век започва разпадането на Османската империя. Но преди да се разпадне нека да видим какво се случва с населението наричащо се албанци или както е било по-известно арнаути. Ако сте чели внимателно предната статия, сте забелязали че албанците са били християни, самия Скендербег е приел исляма в последсвие след като е бил предаден като заложник. Тука възниква втория въпрос :
Кога и защо албанците стават мохамедани?
За да отговоря на този въпрос ще цитирам части от няколко документа публикувани в книгата на Мария Тодорова "Подбрани извори за историята на балканските народи". Ето какво пише в писмото си до своите началници в Рим един свещенник от Албания през 1702 г. :
" Уважаеми и почитаеми отци,
Преследването на християнството в Албания, така както ви беше донесено с друго мое писмо, все повече нараства, дотам, че сега се отказва на повече от хиляда католици да изповядват вярата си; а тъй като през следващото лято в Албания на посещение трябва да пристигне върховният паша Махмуд Бегович, който с присъствието си би следвало да изтъкне значението и изпълнението на султанските заповеди, това кара нещастните католици да се страхуват от други несполуки. . .
. . . Досега моята епархия претърпя най-малко щети. Само двама нещастника се отказаха от вярата си."
Ето и друго подобно писмо от същия период:
" Пресветлейши отци,
При изпълнение на светите ми задължения особенна радост ми създава грижата по опазване чистотата на светата ни вяра, която поддържам неопетнена не само в моята епархия, но и в другите турски провинции. . . Останах дълбоко покрусен да видя , че християните прикриват ревностно своята вяра под измам ния воал на мохамеданството и се стараят да минат за мохамедани пред хората и очите на властта. Невежият клир нарече тези хора тайни християни, и като такива дори ги допускали до участие в светите тайнства. За това са знаели даже енорийските свещеници и епископите, изпадайки в една и съща грешка. Възнегодувах срещу това богохулно поведение, което оронва чистотата на вярата и с лошия си пример повлича всички вярващи, измамени от лъжливото обществено мнение, сиреч служейки си с външните белезина мохамеданството, да избягнат данъчните си задължения, а да задоволят бог само с вътрешната си вяра."
Ето какво намираме и в "История на Османската империя" писана през 1714-1716 г. от Димитрие Кантемир(1673-1723):
" Авлона, област и град в Албания; заедно с Епир се нарича от турците Арнаут. Жителите на тази областтрябва да следват турския лагер с осем хиляди души. Войниците им са извънредно войнствени и твърди и отлично стрелят с мускетите. По-рано те са били православни, но сега така са потънали в мюсюлманството, че превъзхождат самите турци по суеверие."
Както се вижда от гореизложеното икономическият и социален натиск върху немюсюлманските поданици на империята заставя много от тях да приемат мюсюлманската вяра: преди всичко към това ориентира социалната върхушка, стараеща се по този начина запази имотното си и обществено положение, възможността да заема административни длъжности. Селяните са се ориентирали към това, за да избегнат непосилните данъци и „кръвния данък" - отвеждането на момчета за попълване на еничарския корпус. Гражданите занаятчии чрез такова решение са се стараели да осигурят същест­вуването си, тъй като с определени занаяти са можели да се занимават само мюсюлмани. Ислямът прониква в онези балкански области, където политическата съпротива се оказала най-слаба. Такава е била Средна Албания: феодалите, оказали въоръжена съпротива на нашествениците, били физически унищожени или принудени да емигрират, а останалите са били принудени да се приспособяват. Друга зона на активна ислямцзация е станала Босна, трета Родопите.
Друг интересен документ от 1809-1810г. говори следното:
" Албанските християни трудно могат да се различат от мюсюлманите. Те носят оръжие и много от тях служат на Али ( става въпрос за Али Тепеделенли известен кърджалийски предводител) и не се различават по нищо от останалите му войни. Сред целия народ съществува дух на независимост и любов към страната им, които до голяма степен изглаждат голямото различие, което се наблюдава в другите райони на Турция между последователите на двете религии. Наистина ако попитате жителите на другите провинции какви са, те отговарят: "Ние сме турци" или "ние сме християни", а тук човек отговаря: "Аз съм албанец".


Албанец

Тези редове говорят за силно протичащото консолидиране и осъзнаване на албанците като нация. Ето и няколко карти показващи етническото разпределение през втората полвина на 19 век.

Етническа карта от 1861г. Албанският елемент е в жълто.


Етническа карта от 1880г.


Очаквайте продължение . . .

2 коментара:

таничка каза...

Много интересно ми стана. Накара ме да се зачудя защо тогава ние- българите в голямата си част сме останали християни?

ИСВЕВ каза...

За разлика от албанците ние сме имали собствена държава,докато те постоянно са били под различни господари и са свикнали да се нагаждат спрямо господаря си така че да живеят възможно най-добре. Това поне е моето обяснение, ние сме запазили нашата вяра като единствена връзка със славното минало на нашата държава. така поне мисля аз.

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство