вторник, 18 март 2008 г.

Кредитното робство или как продаваме бъдещето си 2.



Ти не можеш да постигнеш просперитет, ако не спестяваш, не можеш да установиш солидна сигурност, ако взимаш пари назаем; не можеш да стоиш далеч от нещастието, ако харчиш повече, отколкото печелиш.

Ейбрахам Линкълн


Ето поредното доказателство за това което бях споделил в предната си публикация по този въпрос. Както знаете (поне тези които са чели ) миналия месец успях да изплатя задълженията по кредитната си карта, като същевременно подадох молба тя да бъде закрита. Точно така предния месец изрично помолих на касата в банката да ми кажат цялата сума която дължа за да я покрия и да знам че нямам повече задължения. След като внесох - пак подчертавам - цялата дължима сума, аз отидох на съседното гише и подадох молба да ми закрият кредитната карта. Казаха ми - няма проблеми само попълнете тази бланка. Трябваше да отбележа защо се отказвам и други простотии, след това ми казаха че сметката ми по кредитната карта ще бъде закрита след два месеца, ако - това го запомнете - нямам никакви задължения по обслужването на кредита. Взеха ми самата кредитна карта и пред очите ми я унищожиха. Така вече напълно спокоен, че съм изплатил кредита си аз във ведро настроение поех към вкъщи. Тоест така трябваше да бъде, ако бях нормален гражданин който е свикнал като отиде в магазина и си купи от там каквото и да е и даде парите на касата, сметнал че с това сделката е приключила. Но аз имах опит с банката а и бях чувал за други подобни случаи, така че вчера след като беше изтекъл един месец откакто подчертавам, изплатих всичките си задължения по кредита, отидох отново в споменатата банка и попитах дали случайно не дължа все пак още нещо. Касиерката се порови в компютъра и както очаквах ми каза - дължите още 3.89 лв. Аз я попитах, въпреки че знаех какво ще ми отговори, "Ама как така нали миналия месец си изплатих всичко и картата ми беше унищожена, откъде се взеха тези пари". Това са скрити лихви, те не се виждат предния месец - ми беше отговорено. Не исках да се задълбочавам повече понеже ми беше ясно че и самата служителка не е наясно каква е точно схемата по която се появяват тези задължения. Пренесена обаче тази случка в ежедневния ни живот би изглеждала така, поне според мен:
Влизам в местния супер маркет и си купувам един хляб на цена един лев, плащам си на касата и се прибирам. На другия ден минавайки през същия супер маркет касиерката ми казва - Знаете ли дължите още десет стотинки за хляба понеже те не се виждаха вчера - звучи абсурдно нали? Е това е което се получава в банката. Трябва да напомня, че за да се закрие картата имаше условие да не дължа нищо. Тоест ако аз разсъждавах като всеки нормален гражданин и не знаех за тези скрити задължения излизащи със закъснение, щях спокойно да се наслаждавам на живота докато симисля че картата ми е закрита, а в същото време щях да трупам задължения плюс наказателни лихви, освен ако не се осведомях от някъде че имам нови задължения и не ги изплатях, в същото време понеже щях да дължа суми по кредитната карта ( която вече е унищожена - тоест физически не съществува) тя нямаше да бъде закрита и аз щях да продължа да имам кредитна карта, някак си виртуална, докато не ми се обадеха от банката за да ме осведомят че дължа пари по вече унищожената си карта. Сигурно ви се струва доста объркано затова ви препоръчвам да го прочетете още веднъж защото точно така се получава. Сега съм в очакване да видя дали ще дължа още нещо, разбира се платих тези 3.89 лв , на втория месец когато изтича срока за пълното унищожаване на сметката по кредита. Пожелайте ми успех и очаквайте развитие.



Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство