понеделник, 10 март 2008 г.

Кредитното робство или как продаваме бъдещето си!

Това ще ви се стори дълго, но смятам че си заслужава да го прочетете, помествам отново текста от първата публикация по темата за да е по удобно за четене.

Сигурно на някои това заглавие ще се стори пресилено, но за мен това си е точно така. Преди около месец най-накрая, не без помощта на съдбата, успях да се освободя от това робство. За мен то започна преди около 4 години, така както започва за почти всички, а именно влязохме с жена ми в един магазин за телефони и понеже тя си беше изгубила своя искахме да и вземем някакъв според джоба ни. Появи се обаче един услужлив служител, който ни обясни, че можем да си позволим много по-хубав (т.е. с повече екстри) телефон само че на кредит. Достатъчно беше да попълним няколко документа отнасящи се до доходите ни и след двайсетина минути, и то забележете без да се налага да ходим до банката, кредит в размер на 1000 лева ми беше отпуснат. Тука искам да отбележа, че ако искате да ви се отпусне потребителски кредит със същата сума, който е и с по ниска лихва - тоест по-лесен за изплащане, вие задължително ще трябва да отидете в банката и да попълните един куп документи включително документи ще трябва да се попълнят и от фирмата в която работите. Странно нали?

Ето и какво се случи по-нататък. След като ми беше отпуснат кредит от 1000 лева ние все пак благоразумно решихме, въпреки икусителните предложения на служителя в магазина, че не е особенно умно да го оползотворим целия за един телефон и взехме телефон за скромната сума от около 400 лв. След като оформихме документите по покупката ми беше казано че ще си получа картата след две седмици в един от клоновете на банката(ОББ). В уречения ден аз отидох и си взех кредитната карта. Забравих да кажа, че разбрахме че кредита е под формата на кредитна карта едва след като бяхме одобрени, до тогава аз си мислех че просто ще трябва да го изплащам към някоя банка на определена сметка, както бях правил вече веднъж. Но за мое бъдеще нещастие кредита беше под формата на кредитна карта, което тепърва щях да разбера колко опасно удобство е! Разбира се в еуфорията около отпускането на кредитната карта, подробностите около лихвите по картата минаха някак си покрай ушите ми, а такива неща като такси за обслужване на кредита, такси за транзакции и пр. подробности вобще не бяха споменати. По договора които бях сключил в магазина знаех, че всеки месец в продължение на една година ще трябва да внасям по 40 лв. за да изплатя телефона. В банката разбрах че освен тези 40 лева на месец ще трябва да платя и годишна такса за обслужване на кредита в размер на 25 лв. която ще ми бъде удържана от самия кредит. Взех си картата и започнах редовно да си плащам вноските, без обаче да тегля от оставащите в картата средства. Докато бях в банката успях все пак да разбера, че трябва да внасям вноските по кредита в точно определен интервал от време всеки месец. В последствие, какво беше учудването ми когато бях потърсен по телефона на работното ми място от служител на банката, който учтиво ме попита дали знам, че мога да ползвам и остатъка от кредита по картата, и знам ли как да боравя с нея. Явно бяха притеснени че не използвам цялата отпусната ми сума. След като се увери, че съм наясно как се борави с картата той ме попита дали имам някакви въпроси и аз разбира се реших да му задам един за да не се чувства безполезен. Попитах го какво ще стане ако внеса вноската не точно в периода който е посочен а по-рано? Ще загубя ли тези пари, какво ще стане с тях? Служителят се смути и не можа да ми отговори, на което аз доволен го поитах защо иска да му задавам въпроси като не е компетентен, той се обиди а аз се замислих върху причината да ме потърсят. След този разговор реших да прегледам основно и прочета задълбочено договора които бях подписал(дотогава не се бях запознал с него грешка която се допуска от много хора), и да си набележа въпроси с които да отида в банката и да ги разпитам най подробно. В банката досаждах сигурно около час на една служителка, която беше мнотго учтива, но след като я попитах ако умра какво ще стане с дълга ми, започна да ме гледа странно и някак си съжалително. Е разбрах, че банката няма да изгуби нищо тъй-като дългът ми се прехвърля на наследниците ми ( сега вече повечето банки правят и застраховка живот към кредита). Разбрах и че ако закъснея с плащането на вноската има наказателна лихва,която е доста голяма, и се начислява не само върху вноската а върху цялата дължима сума. Тоест ако трябва да внеса 40 лв а остават да внеса 200 лв. наказателната лихва ще се начисли върху 200те лв а не върху 40те , което ми се стори нелогично. Както и да е аз бях добросъвестен платец и си внасях редовно и в точно определения срок дължимите суми, моите досаждания в банката бяха по скоро продиктувани от желанието ми да се правя на умен, а не че осъзнавах колко е важно да съм наясно с условията по кредита. Ето че изтече първата година, аз естествено като всеки добросъвестен притежател на кредитна карта бях изтеглил голяма част от парите, за покриване на разни текущи нужди, като купуване на пералня например. Понеже редовно си плащах вноските в началото на втората година получих писмо от банката, в което ми предлагаха да ми увеличат кредита на 2000 лв. Аз разбира се все още заблуден, въодушевено приех и отидох да подпиша допълнително споразумение в банката. Това се повтори и на следващата година и кредита ми стана вече 3000лв. През тази година обаче настъпи прелом в моето отношение към кредитните карти и към кредитите вобще. Реших да отида на зъболекар, които след прегледа ми каза че ще ми трябват около 2000 лв. за да си оправя зъбите. Разбира се лимита по кредитната ми карта беше почти изчерпан, затова в търсене на решение аз отидох в банката и им обясних ситуацията, като им предложих да ми отпуснат потребителски кредит в размер на 5000 лв. с които да покрия дължимото по кредитната карта и да я закрия, а с остатъка да си оправя зъбите. Те обаче ми отказаха под предлог че дохода на които ме осигуряват бил много нисък. Това беше абсурдно тъй като вноската която в момента плащах по кредитната карта беше по-висока отколкото вноската която щеше да трябва да плащам ако ми отпуснеха искания заем. След като им изтъкнах гореизложеното и добавих, че вече три години редовно си внасям всичко, ги попитах защо не искат да ми отпуснат заема? Задоволителен отговор обаче не получих, криеха се зад някакви правила и други глупости. Аз обаче по-късно сам се досетих каква е причината. Докато при потребителския кредит вноската е строго определена, както и срока на погасяване, то при кредитната карта особенно ако е от типа револвираща - тоест след като си внесъл вноската да можеш след около час отново да я изтеглиш без лихвата, която те си удържат - можеш да внасяш както се получава на практика само дължимата лихва и погасяването се отдалечава незнайно къде във времето. Така че ако имаш кредитна карта ти ще им внасяш суми образно казано цял живот, или докато не закриеш самата карта, а при потребителския кредит след някоя друга година ти вече не им дължиш нищо. Ядосан от това развитие на нещата аз започнах да звъня на разни приятели(слава Богу че имам такива) , които помолих да ми станат гаранти за да мога да изтегля необходимия ми заем от друга банка. Тука не напразно казвам слава Богу, приятелите ми са силно вярващи православни християни, та те ме учудиха като ми казаха, че вобще не се занимават с банки и не искат и да се занимават, тъй като лихварството е грях. Бях изгубил надежда когато ми предложиха те да ми отпуснат заема и то без лихва на доверие без да сключваме никакъв договор. Доволен от така развилата се ситуация аз побързах да изплатя заема по кредитната си карта, обаче без да я закривам, като си мислех че ще я оставя за всеки случай ей така за зор заман. Но тя ме бодеше у джоба и ето че неусетно пак се оказах задлъжнял и към приятелите си и по кредитната си карта. По мои сметки щяха да ми трябват около три години да си изплатя заемите при сегашните ми доходи и то ако не теглех повече от кредитната карта. Но съдбата или Бог или както там искйте го наричайте реши да ми даде още един шанс да се измъкна от блатото на кредитите(лихварството) Спечелих сумата да покрия не само кредитната карта но и заема към приятелите ми и преди един месец върнах парите. Да се закрие обаче картата се оказа не толкова лесно колкото смятах, оказа се че трябва да подам молба и едва след два месеца тя ще бъде закрита. Предния път когато бях погасил всичко, на следващия месец излязоха едни 10 лв. че дължа за които ми обясниха че били някаква скрита лихва. Явно и сега през тези два месеца до окончателното закриване на картата ще излязат още някакви фантомни суми. Все пак успокоително е че самата кредитна карта е унищожена така че не мога и да искам да тегля от нея. Очаквайте продължение. . .

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство