вторник, 26 февруари 2008 г.

О работа! О нрави!


В началото беше малоумието и малоумието беше у господаря, и господаря беше малоумието.
Нормален работен ден. Въпреки, че би трябвало да започва в 8 часа, само един или двама от работещите в това предприятие са там навреме, за началниците това е естествено, колкото по късно дойдеш, толкова по-голям началник си(господар демек). При нас всеки който е постъпил преди теб на работа ти се води или по-точно се възприема като един вид шеф (аз съм от най-първите работници във фирмата, така че това ми дава известна свобода спрямо началниците ми). На всичкото отгоре ние сме под наем в една държавна фирма и се получава така, че и шефа на държавното предприятие ни се води един вид шеф - ако всеки който се изживяваше като шеф ми даваше по една заплата нямаше да имам нищо против, но уви това са само мечти. Но тука става въпрос за прекия ни господар или така наричан пряк началник, тоест най-низшия от всички началници по-веригата. Той е господаря с хилядата имена: "Смелия" поглед; Малоумника, Тъпото копеле, Господаря на винарките, Пияния господар, Повелителя на лабораторията, Властелина на лаптопа идр. и др.Всяко едно от тези имена си има своята история. например "смелия" поглед произилиза от погледа му пред изпълнителния директор.
Ето че наближава 9 часа по това време обикновенно вече всички сме се събрали в работилницата в очакване, разбира се не нетърпеливо, на някой от началниците за да разпредели задачите за деня. Самата работилница представлява малка стая около 4 на 4 метра, в нея има три дървени, сковани от самите нас, пейки или нарове на които ако нямаме работа можем да се излегнем. На едната стена са залепени плакати на познати и непознати плейбойки, карикатура рисувана от мен на един "Масов Центровчук" и снимка на две бебета надигащи бирени бутилки под която са залепени 10те правила защо трябва да е разрешено пиенето по-време на работа. На другата стена е закачено Българското знаме, портрет на Апостола на Свободата, Две дълбокомислени изрезки на заглавия от вестник "Няма лоша свирка брато" и " И твойта майка също", и са изписани следните дълбоки прозрения:
- Живота е толкова еднообразен и вчера нямах пари и днес нямам.
- Нямам толкова пари, че да мисля че щастието не е в тях.
Цялата тази задушевна атмосфера се допълва от един як калорифер, поне 10 киловата, работещ през зимата непрестанно. Ето че към 9 и нещо се подава дългокосата глава на господаря измучаваща нещо като:
- Ъмъъъъъм - оглеждайки ни с мътен махмурлийски поглед,(е не му отнема много време тъй като ние сме 4 човека - всичките му подчинени) .
След като си направи едно кафе и си проясни тъпата глава, се появява повторно и разпределя работата, ако е наясно какво има да се работи. Доволен от така упражненото началничество и ако няма някой по-голям господар наблизо, той се отбива в близката тенекиена барака, държана от Евреина, което заведение аз съм кръстил "При Чепа", и удря няколко твърди. А бе вобще идилия.
Ето че наближава края на работния ден - другата кулминационна точка, когато господаря може да влезе в ролята си на господар и да каже на подчинените си:
- Айдеее
И така всеки ден. Малоумието няма граници!!!!

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство