неделя, 24 февруари 2008 г.

За Самочувствието

Здравейте бъдещи приятели, неприятели и почитатели, докато си настройвам изгледа на блога, за да ви накарам да се задържите и да го разгледате все пак трябва да напиша нещо.

Наскоро се случи, че вдигнаха заплатите във фирмата и както сме свикнали ние да се интересуваме кой колко получава, така и сега всеки се опитваше да разбере с колко са вдигнали на другия и в крайна сметка къде е той като ниво на заплащането. Аз реших да задържа информацията за себе си, като казвах на всички че съм доволен но не искам да кажа колко е моето увеличение. Стигна се до там, че всички ми казваха колко са им техните заплати в момента, с надеждата и аз да споделя с тях. Един колега дотолкова се ядоса че след като ми е казал неговото увеличение аз не споделих своето, че ме определи като най-долния човек във фирмата. Друга колежка пък като разбра че нейната заплата е вдигната с 70 лв. по малко отколкото на момчето с което работят заедно изпадна в нервна криза и се напи.!? Тогава се замислих нима само това как ни оценяват шефовете е основата върху която градим себеуважението и самочувствието си. Много често да не кажем винаги заплащането на труда ни не е свързано със самия труд като такъв а с това доколко сме близки с шефа, доколко го ласкаем и слушаме и имаме ли роднински връзки с него. Искаме и ли не ние трябва да работим нещо, но не винаги работата ни дава самочувствие. За себе си реших, след като разбрах че израстването във фирмата за мен е невъзможно по редица причини, че е по-добре да намеря сфера в която да се развивам и в която сам да съм си началник(ако може така да се каже), намерих си хоби или по-скоро го преоткрих. Още от детските си години се интересувах от историята на нашата страна, и сега дойде момента когато се посветих изцяло на тази си страст. Дори издадох малка книжка(надявам се с голямо значение :) И сега подготвям втора. Ето и как изглежда първата ми книга:

Няма коментари:

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство