неделя, 14 септември 2008 г.

Магазинчето на Деси


Ето, че след дълго протакане, най-накрая жена ми успя да ме хване да и помогна да си направи галерия-магазин в интернет. В магазинчето на Деси вие ще видите изложени уникалните бижута изработени от нея, които можете да притежавате, ако решите.

неделя, 7 септември 2008 г.

ДАНС срещу жълтата преса?!

След спирането на сайта "Опасните новини" благодарение на ДАНС се зачудих, наистина ли бяха толкова опасни тези "опасни новини" и кой аджеба се е уплашил от тях. Тука можете да прочетете и самите новини. Ако в това се състои борбата с престъпноста то направо ми се плаче, още повече като си помисля, че националната сигурност е била заплашена от един сайт. Интересно дали ще ни похвалят от Европа за тази "успешна" акция. По-скоро цялата работа ми прилича на използване на държавни институции за разчистване на лични сметки. Колко от читателите на този сайт щяха да повярват на написаното, ако сайта беше оставен да съществува, определено по-малко отколкото сега. Със своето изявление, че "ДАНС работи по случая от понеделник, 1 септември; преди това от втората половина на август с проблема се е занимавало МВР. Намесата на ДАНС се е наложила заради наличието на елементи на класифицирана информация в част от текстовете, публикувани в сайта. Тепърва ще се установява кои са източниците им", съобщи известната като любима пощенска кутия на спецслужбите Агенция "Фокус" и завърши с неприкрита заплаха на неназован високопоставен ДАНС-аджия:
"ДАНС е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България. Агенцията не е за установяването на цензура, а за това всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство."

Определено след тези изявления, хората все по-вече ще се замислят- абе дали няма някаква истина в тези новини. Определено със своята постъпка ДАНС направиха мечешка услуга на себе си и на засегнатите в публикациите личности. Дали пък това не е стъпка наистина към забрана за анонимноста в интернет, или някаква дълбока многоходова конспирация за разклащане на правителството от страна на опозицията. Ако всичко е толкова просто колкото изглежда на пръв поглед то явно управляващите са в нокаут и действат без да мислят за последствията.
Ето още няколко линка даващи някакви сведения относно цялата афера:

Дават “Опасните” на прокурор

“Опасните новини” се разкриха! Оръжейният търговец Младен Мутафчийски призна за лъжите

Очаквам в най-скоро време ДАНС да се заеме сериозно и с жълтата преса представляваща не помалка заплаха за националната сигурност отколкото сваления вече сайт.

Всъщност новините могат да се намерят и кеширани в търсачката на гугъл като търсите това http://opasnite.net63.net site:opasnite.net63.net Не знам как ще се справят с тази заплаха за националната сигурност ДАНС явно не могат да си свършат добре работата, щом едни новини немогат да спрат, как ще спя спокойно сега?

петък, 29 август 2008 г.

Залавянето на Васил Левски и въпроса около предателството

През последните години, се води една кампания за оневиняване на поп Кръстьо като предател на Левски. За съжаление тази кампания се води по-вече емоционално отколкото аргументирано, единственото изключение е книгата на Димитър Панчовски “Последните дни на Васил Левски”, където автора се е постарал да аргументира своята теза че поп Кръстьо е невинен чрез задълбочено изследване и анализ на известните по това време документи. Книгата му е отпечатана през 1990г. от издателство “Профиздат” и до момента е най-сериозното изследване в подкрепа на попа, както и единствената по-силна опора на защитниците му. Тези защитници не излизат от средите на църквата, както очаквах и предполагах, а това което ги свързва е че те са родом от Ловеч и околноста му, което ме навежда на мисълта, че може и да имат някаква роднинска връзка с попа, още повече, че в стремежа си да го оневинят те хвърлят кал върху друго свещенническо лице, поп Лукан и целият му род, тоест може да се каже, че топката отново остава в църквата просто е сменен свещенника. Освен това те, вменяват вина и на други работници от изградената комитетска мрежа, включително и на Любен Каравелов, който по това време е председател на БРЦК, а и се опитват да внушат, че голяма част от вината за залавянето тежи и върху самият Левски. Те обаче не спират до тук, създават и един филм наречен “Черна легенда”, които е излъчен през 2005г. по националната телевизия и по настоящем може да се намери в интернет на сайта за научно - популярни филми www.kolibka.com, филмът освен че е силно тенденциозен но и на подсъзнателно ниво внушава че Левски е хладнокръвен и безмилостен убиец. Те представят убийството на слугата на чорбаджията Денчо Халача, което е извършено при неизбежна самоотбрана, като акт на преследване на слугата от Васил Левски с цел да го убие. По този начин на преднамерена манипулация и преиначаване на фактите, тези хора се доближават до обвиненията, които поп Кръстьо хвърля върху Левски в своята оправдателна дописка до пловдивския вестник “Марица”. По тази причина реших да създам блог които ще има за цел да представи всичките известни документи и спомени за залавянето на Васил Левски, както и да ги анализира, като представя моята гледна точка. Трябва да отбележа, че аз не съм професионален историк, а просто човек, който се интересува силно по въпроса и моята позиция не представлява никого другиго освен мен. Дано този блог да спомогне за създаването на една по-пълна и всестранна картина на разглеждания проблем. Това е просто едно търсене на истината!Новият блог ще се казва “Залавянето на Васил Левски и въпроса около предателството”


сряда, 27 август 2008 г.

Моето пръво интервю за работа!

Сигурно някой хора ще се зачудят,как така първото? - Ами ей така на, досега не съм бил на интервю за работа, всъщност досега съм сменил три работни места, едното от които преди казармата(тука не броя, когато ходих да помагам на баба ми в ТКЗС-то, и работата ми като строителен работник, която продължи един ден, и опита ми като продавач на картини в градинката до синода в продължение на две седмици). Първата ми работа, като началник склад, намерих съвсем случайно. Просто един познат ми каза че еди къде си търсят човек, отидох на мястото, без предварителна уговорка, оказа се, че наистина търсят човек и собственика реши да пробва дали ставам. Следващата ми работа, след като излязох от казармата я уреди баща ми, така да се каже той ме препоръча, а директора след като видя дипломата ми реши да ме назначи, отново без някакво особенно интервю. Третата ми работа беше уредена от треньора ми, като бях назначен отново без каквото и да е интервю само с препоръката му. И така вече 10-та година работя на едно и също място, при може да се каже добри условия, като се изключи тъпия ми пряк началник, и интригите на някои от колегите. Тази година обаче реших да проверя дали мога да си намеря работа някъде другаде, да проверя дали ще мога да се изтъргувам на още по-висока цена. И така седнах пред компа и пуснах няколоко СВ-та, гледах да са обяви където пише отлично заплащане. От една от фирмите за които кандидатствах (нарочно не споменавам имена) ми се обадиха и ме извикаха на интервю. Уговорихме се, че ще пристигна между два и полвина и три часа следобяд, тъй като завода на фирмата се намира в Мировяне, а аз не бях охдил до там и не знаех колко време ще ми отнеме да стигна, затова си оставих интервал от време да съм спокоен, че не закъснявам. Бях на портала в 3 часа без 8 минути. Охраната се обади,на някой по телефона и след проведения разговор ме помоли да изчакам пред портала, тъй като срещата била за 3 часа и аз забележете съм подранил. След около пет минути чакане на слънцето, охраната не ме покани в стаята си, където имаше климатик - явно му е забранено да пуска външни лица, ме пуснаха да вляза. Един от работниците ме заведе до стаята на секретарката на директора, където забележете имаше места за хората очакващи среща ( чудно защо ме държаха вън на жегата, вместо да ме пуснат от самото начало да изчакам вътре, явно искаха да демонстрират някава криво разбрана точност или работа по-западен маниер, но както и да е) Секретарката беше изкуствено любезна, предложи ми напитки, които аз отказах, и ми обясни, че ще се наложи да изчакам малко тъй-като директора имал друга среща която още не е приключила, тоест придаваха си тежест. Секретарката беше ходила на някакъв семинар по бизнес етикет, и беше сложила на секцията в рамка нещо като грамота от този семинар, виждате ли колко съм учена? Изчаках търпеливо, все пак основната идея ми беше не толкова да си търся работа, колкото да натрупам опит и да добия представа, какво точно представляват интервютата за работа и как протича едно такова интервю. Ето че след около десет минутно чакане, бях приет. Срещу мен седеше производственият директор на фирмата, около 40 годишен, леко пълен с прошарени коси, доволна усмивка и хитър поглед, имам чувството че всички директори си приличат по външни белези, а и по-начин на изразяване. Разговора протече в следната последователност:
1-во се учуди че кандидатствам за работа не по-специалноста ми от висшето ми образование, която Енергетика и Ел.Обзавеждане а като механик, въпреки че те имаха обява и за ел. поддръжка. Обясних му че съм кандидатствал и за другото място но явно не са получили имейла. Спряхме се все пак на длъжноста механик, където имах по-вече опит.
Следващия му въпрос беше, къде аджеба се намира този 366-ти блок в който живея? Останах с впечатлението, че и той жиее в същи квартал и затова се интересува. Попита ме защо искам да си сменя работата, при което му отговорих че и аз като всеки търся някакво развитие, особенно финансово. Той обаче запази в тайна заплатата която предлага, каза че на първото интервю не говори за пари. Попитах го какво означава първо интервю, кога ще бъде второто? Той ми обясни че първото интервю било за да добие представа от кандидата, и след като се срещне с желаещите ще реши с кои да проведе последващо събеседване. Все пак аз му казах индиректно, че ми трябва заплата над 1300 лв. , като със сигурност бих се съгласил да работя на 2000лв. очаквах след споменаването на тези цифри, интервюто да приключи но за моя изненада продължихме с играта на котка и мишка. Попитах го, какво е работното време, този въпрос явно не му хареса(не-мога да си обясня защо, може би не може да си намери хора тъкмо заради това работно време) Той ми отговори че се работи на две смени, - а по-точно, от колко до колко? - попитах го аз упорито. Оказа се че първата смяна започва от 5 и 30 сутринта до два часа следобяд, а втората от 2 часа до 10 и 30. Нямат организиран транспорт от фирмата, учудващо за такава престижна фирма, освен ако заплатите не са толкова големи, че за работниците да не представлява проблем да ходят с колите си на работа, но аз нямам книжка така че за мен това е проблем, е разбира се не непреодолим. Това което не ми хареса още е че изпитателния срок е 6 месеца, през които получаваш по-ниска заплата. Това което ми направи добро впечатление, е че те осигуряват върху реалната работна заплата, и имаш строго определени задължения. След още няколко въпроса около нивото на владеене на английски език и същноста на работата ми в момента, интервюто приключи. Сега очаквам да ми се обадят за вторият етап на събеседване, или за да ми кажат че отпадам от техните бъдещи творчески планове, поне така обеща директора. Ще поживеем ще видим!

сряда, 20 август 2008 г.

Уде е дошъл тутунет?

Енно вряме хората били млого гряшни и три години госпокь ня пускал дъж. Кратило се сичко за яденьня. Уплашили се хората, молили се, кланели, покайвали се и госпокь се смилил. Повикал св.Илия и го пратил да пусне дъж на земята. Впрегнал свети Илия конето в каруцата и препуснал по небото. Дорде стигне до земята, мръкнало и конето се уморили. Спрял светецът в един хан да пренъщова.ханжията бил Мохамед, труцки пророк и светия. Пили си кафето, похоратовали си и от дума на дума се скарали чия вяра е по-хубава.Свети Илия казва, че християнската вяра е по-хубава. Мохамед казва, че труцката вяра е по-права и по-хубава. Ядосал се свети Илия, рипнал пред къщата, впрегнал конето в каруцата и препуснал по небото над земьята.Загърмял, затрещял. Потърсила се цялата земя. В тва вряме труцкет султан си седял, дрямал на престолът. Като святнало и тряснало той се уплашил. Паннал от престолът и да прощавате се посрал. На лайното му поникнало енно цвете. Събрале се везирьято и турили цветето в енно гърне да расте. Гърнето с цветето занели в меджилисът и турили войници да го пазят. Един день хми дошли госке от Америка.Видели американците цветето и зели да разпотват како е тва цвете и отде са го зели. Разбрали турците, че нема отнимало от толкова млого питаньня и разпитваньня, и рекли да харисат цветето на госкето. Тръгнали си американците и занели цветето в тяхната Америка.Там се прочуло навсякъде, че са донели от Турция енно млого миризливо цвете. Сичките зели да го мерисат, да го дъфчат и да го пушат, защото не знаели откъде е дошло.

Приказката е разказана от Кера Панайотова Маджарова от София, родена 1896г. в с.Бръшлян, Бургаско, починала 1990г., образование 4 клас.Публикувана е от Панайот Маджаров в книгата му " Животът на източнотракийски българи в техните песни и разкази" Мислех си докато я четях, колко добре са уловили природата на американците нашите предци.Ха - ха

Гербът на моето семейство

Гербът на моето семейство